Мащабна данъчна реформа на глобално ниво предвижда нов минимален корпоративен данък по света в размер на не по-малко от 15%. За това се договориха 136 юрисдикции, които оформят около 90% от световния брутен вътрешен продукт, стана ясно от съобщение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от края на миналата седмица.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
България също е сред държавите дали зелена светлина за реформата. Засега едва четири юрисдикции, замесени в преговорите, не са дали съгласие – това са Нигерия, Пакистан, Шри Ланка и Кения.
Предложението за данъчна реформа цели пресичането на някои практики на големите международни компании, които избягват да плащат данъци в страната, в която са генерирали продажби. Поради това данъчната реформа цели въвеждането на два стълба – един, който директно засяга дейността на големите интернет компании и втори за всички останали едри международни фирми. Реформата, която евентуално ще засегне стопанския живот в България, по-скоро се корени във втория стълб.
Първи стълб
Първият стълб е насочен конкретно към големите корпорации като Facebook, Amazon, Apple, Google и прочее. Реформата обхваща всички компании с годишни приходи от над 20 мрлд. евро и марж на печалбата от над 10%. Новите правила ще служат за облагане на част от печалбата на тези компании в страни, където имат продажби. Данъкът ще бъде в размер на 25% върху сумата надхвърляща 10%-те марж в печалбата, ставя ясно от съобщението.
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Заложен е 7-годишен период, след които минималният праг за облагане може да падне до оборот от 10 млрд. евро годишно.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Предвиждат се изключения, които ще важат за компаниите в добивния сектор (петролни, газови минни и др.), както и за представителите на финансовия сектор.
Целта на реформата е да накара компании като Facebook да заплащат данъците си в страните, където са генерирали печалбата. Повод за това е практиката, тези компании да генерират приходи на едни пазари, а да плащат данъците си в други юрисдикции с ниски ставки.
През следващата 2022 година реформата ще бъде отворена за въвеждане, като се очаква да влезе в сила от 2023 година. Всички държави, които са възприели новия подход ще имат задължението да премахнат националните си правила за облагане на дигитални бизнеси.
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
Още: Германия отмени газова такса за съседните страни
Според очакванията на ОИСР, тази мярка ще провокира разпределянето на допълнителни 125 млрд. долара печалба измежду страните по света.
Втори стълб
Вторият стълб се отнася за международни компании, които имат годишни приходи от над 750 млн. евро. Предвидени са правила, които трябва да определят приходите влизащи в облагаемата основа и как да бъде избегнато облагането с по-ниски ставки чрез прехвърляне на суми към други юрисдикции. Споразумението предвижда 15% минимален корпоративен данък за компаниите влизащи в обхвата.
Едно от правилата предвижда приспадане на печалбите от чужди пазари чрез „правило за включване на дохода“. Така облагането ще бъде върху печалбите от чуждестранни пазари след дедукция в размер на 8% от стойността на материалните активи и 10% от разходите за заплати свързани с конкретните операции. Предвижда се всяка година тези приспадания да намаляват, като след 10-годишен преходен период, се очаква делът да падне до 5% от стойността на активите и разходите за заплати.
Предвидени са изключения, които ще засягат неправителствени организации, международни организации, пенсионни фондове и някои инвестиционни фондове.
Според очакванията на ОИСР, вторият стълб ще генерира допълнителни данъчни приходи по света в размер на 150 млрд. долара.
В България
В България корпоративният данък възлиза на 10% върху годишната печалба.От всички фирми опериращи на родния пазар, едва десетина могат да се похвалят с приход от над 750 млн. евро. Това са изцяло международни корпорации, които имат бизнес у нас. Така евентуално за някои от тях би могло да се приложи минималка ставка от 15%. С други думи, българският бизнес няма да бъде засегнат от по-високо данъчно облагане.
Всяка държава може да определя и по-високи данъчни ставки, като споразумението на ниво Г-7, Г-20 и ОИСР, предвижда, че те не бива да бъдат по-ниски от 15%, когато става дума за компаниите влизащи в обхата на първи и втори стълб.
