Преговорите с Китай по издаването на руски суверенни облигации в юани, които продължават вече 9 години, стигнаха до задънена улица, признаха от руското правителство.
9 години без успех
Москва все още не е успяла да се договори за създаването на "депозитарен мост" с Пекин, който би позволил на Кремъл да заема китайска валута при приемливи за себе си условия, каза заместник-министърът на финансите Иван Чебесков пред репортери в кулоарите на форума "Дигитални финанси: Нова икономическа реалност", цитиран от "Ведомости".
Още: Новата реалност: Путин обяви, че в неговото семейство говорят на китайски (ВИДЕО)
Според него същият проблем съществува и с други "приятелски страни". Русия иска да ги убеди да се обединят финансовите пазари - например руският и китайският, така че инвеститорите от всяка страна да имат свободен достъп до пазара на другата и да имат възможност да търгуват ценни книжа в национални валути
Парите, които Русия взема назаем, си остават в Китай
Само че засега Китай позволява на Русия да емитира само "панда облигации" (деноминирани в юани дългове, продавани от чуждестранни емитенти в Китай), призна Чебесков. Те се продават на вътрешния пазар на КНР, а за теглене на пари извън Китай е необходимо специално разрешение.
С други думи, юаните, които руското правителство взема назаем, ще останат в Китай. Въпреки посещенията на Владимир Путин в Китай, няма значителен напредък в преговорите с Пекин, казва информиран източник пред "Ведомости". Очевидно китайците не са готови да влизат в конфликт със САЩ, с които е "вързана" тяхната икономика, заявява втори източник на руското издание.
Още: Русия ще увеличи преноса на товари по Северния морски път
Москва се опитва да привлече китайски инвеститори вместо оттеглилите се западни, но...
Проектът за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия след влошаването на отношенията със Запада през 2014 г. Емисията на стойност около 6 милиарда юана (около 1 милиард долара по стари курсове) първоначално беше планирана за 2016 г., след което беше отложена за 2017 г. През март 2019 г. тогавашният заместник-министър на финансите Сергей Сторчак призна: няма напредък в преговорите.
Още: Reuters: Китайските банки масово спират трансакциите с Русия
След началото на войната с Украйна Москва отново възроди идеята за държавни облигации в юани, надявайки се да привлече пари от китайски инвеститори и да замени с тях западния капитал, който години наред се вливаше в държавния дълг в руски рубли. Преди началото на войната нерезидентите държаха 2,95 трилиона рубли в облигации на федералния заем, контролирайки една пета от пазара.
Сега на Москва се налага да затвори бюджетния дефицит без тях.
Още: Големи банки започнаха да намаляват прогнозите си за икономиката на Китай
Бюджетният дефицит в Русия през 2023 г. се оказа по-голям от планирания (1,9% от БВП на страната като проценти) като разходите надвишиха приходите с 3,2 трилиона рубли, пише journal.tinkoff.ru. Но макар и голям, този дефицит не можеше да се нарече рекорден за Русия - например, през 2022 г. разходите са превишили приходите с 3,29 трилиона рубли, а през пандемичната 2020 г. - с цели 4,1 трилиона.
Още: Президентът на Тайван предложи на Китай да си вземе от Русия историческите земи
