Земеделският министър Кирил Вътев заяви категорично, че продажба на земя от Държавния поземлен фонд няма да има. "Получих запитване по имейл от заместник-министъра на финансите Георги Клисурски. Запитването беше какво бои се случило, ако се продаде земя от Държавния поземлен фонд на еди-каква си стойност. Ние сметнахме, че при цените, на които би могла да се продаде тази земя, прави 700 хил. декара. Тези 700 хил. дка от години насам се отдават чрез търг под аренда и носят годишно 90 млн. лева на Министерството на земеделието. Ако тази земя се продаде, за по-малко от 4 години сумата 340 млн. лева ще е по-малка от полученото от аренда, т.е. не е рентабилно и не е изгодно да бъде продадена", успокои земеделският министър в интервю за БНР.
Още: Няма да се продава държавна земя, категоричен е премиерът
Ние сме написали икономическа обосновка, че сме против да бъде продадена земя. Емоционалната, чисто политическата обосновка - не мисля, че ще срещнете министър на земеделието, който ще се съгласи да се продава земя от Държавния поземлен фонд, обясни той.
Вътев посочи, че сумата от 340 млн. лева за 2025 г., която съвпада със стойността на земята, е в графа "Други приходи", а такива приходи могат да се направят от много неща - примерно от въвеждащия се сега патентен данък за диворастящи гъби и трюфели.
Протестът на фермерите
Кирил Вътев определи като голяма грешка на протестиращите фермери това, че "те не разглеждат какво са получили като сума за годината, а разглеждат всяка ставка сама за себе си и тя им изглежда малка".
Министър Вътев представи данни, според които броят на земеделските стопани в животновъдството, които са подпомогнати, в страната е удвоен. "Освен това и броят на закланите животни за 2022-ра е по-голям от броя на закланите през 2023 година", отчете министърът.
Още: „Това не е лицето на българското земеделие“ Министърът коментира протестите в бранша (ВИДЕО)
По думите му "основната претенция" на протестиращите животновъди е да се наруши европейският регламент за "помощта по Украйна" (компенсации заради войната в Украйна - б.р.), по който има рамка.
"Тази рамка означава еднократна помощ до 250 хил. евро, със ставки на глава и на стопанство. За разлика от Европа, в България имаме огромни стопанства - като хектари. Там обикновено са малки и са кооперирани, затова у нас трудно става кооперирането, защото са големи. Една част от тях - да ги закръглим на 90 - още през 2022-ра година са достигнали тавана от 250 хил. евро, допустим като държавна помощ. Това не са европейски пари, това са пари от държавния бюджет на България. Недоволни са, че за 2023-та година не са получили нищо, но те са ги получили веднага - още в самото начало", коментира още земеделският министър.
Още: Фермерите искат милиони, министърът ще настоява пред ЕК за помощи за 2024 г.
