Не дали, а колко се провали държавата в превенцията срещу африканска чума – този въпрос на практика беше поставен на земеделския министър Десислава Танева на специално изслушване в Народното събрание от депутата от БСП Светла Бъчварова-Пиралкова.
Бъчварова-Пиралкова припомни интервюто пред БНР на еврокомисаря по здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис, който в прав текст каза, че България е учебникарски пример какво е пропуснато в превенцията и борбата с африканската чума. Депутатът от БСП постави няколко въпроса към Танева, базирани на следните твърдения – че не е имало ефективна държавна работа да се запознаят хората що е то африканска чума, че 2/3 от стратегията за борба с чумата на България още от миналата година се съсредоточава върху ликвидация, не върху превенция. Бъчварова-Пиралкова попита и защо няма искане за дерогация да се унищожават само доказано болни животни поне в индустриалните свинекомплекси, които могат по-лесно да направят един вид карантина. И заяви, че от отпуснатите държавни пари заради африканската чума, 3,5 млн. лева от 5 млн. лева са се върнали, защото не са били усвоени.
В отговора си Десислава Танева на практика призна, че държавата е била небрежна, макар и косвено. Това стана докато обясняваше за площадките за загробване на умъртвени животни. Земеделският министър буквално каза, че площадките за загробване "трябваше да са определени" още с контингент плановете, които "трябваше да има". И веднага даде за пример Бръшлен, където за момента е най-голямото огнище в индустриален свиневъден комплекс – 40 000 прасета. Там допълнително, чак сега, се определила площадка – за да няма досег във вододайна зона, тъй като вирусът на африканската чума е изключително устойчив – във вода и почва издържа между 180 и 160 дни съответно. А свинете се убиват по два начина – или с електрически срещи, или с въглероден диоксид.
Земеделският министър подчерта, че загробването се правело по европейски стандарт, а условията са разписани в наредба 22 за условията и реда на обезвреждане на животински продукти.
Попитана кой ще носи отговорност за "хлабавия" отговор на държавата относно опасността от африканската чума, земеделският министър не отговори пряко за слабата реакция на държавата по отношение на мерките за превенция, а обясни как сега вече имало умора сред хората на терен и можело да се допусне грешка. За пореден път обаче Танева каза, че хората не разбират какво представлява африканската чума и какви могат да са последиците от болестта, без да пропуска как кметовете сега ще описват домашни стопанства, макар това да не се очертава да им е особено приятно точно преди местните избори – след като даде отчет за взетите мерки срещу чумата. По думите ѝ, през 2018 година били отпуснати 4,476 млн. лева, похарчени за 12 дейности за превенция, включително информационна компания, закупуване на дезинфектанти на гранично-пропусквателните пунктове (ГКПП) и засилен контрол там, както и за строеж на оградата с Румъния, за която веднага се появиха иронични коментари щом излязоха първите снимки какво се прави. През тази година са дадени още 3,7 млн. лева за борба с чумата.
Мерки и обезщетения
Що се отнася до мерките сега, Танева беше изрична – трябва да има драстично намаление на популацията на дива свиня, като за целта има съгласуване за действия с ловните дружинки. И посочи, че Чехия била най-добрият пример за борба с африканската чума, а Румъния "засега" е най-лошият – с 300 000 умъртвени прасета през миналата година по официална статистика и 1645 огнища на болестта при домашните свине, докато в България има 21 огнища. В България става въпрос за 6 области с доказано наличие на африканска чума – Плевен, Бургас, Враца, Търговище, Велико Търново, Силистра. В 2 индустриални ферми има огнища, – Николово и Бръшлен, в които има общо 57 000 прасета. Има огнище и в една ферма с 20 свине, всичко друго са лични стопанства. При дивите свине са доказани 20 огнища.
Другите взети мерки са следните – 3-километрова предпазна зона там, където доказано има огнище и 10-километрова зона за наблюдение. В предпазните зони има пропусквателни пунктове, проверяват се превозните средства и се дезинфекцират и се следи за незаконна търговия. Правят се биологични проверки на фуражите от области със зараза, като Танева изрично обясни, че това не значи, че зърното и фуражите ще бъдат засегнати за реализация заради чумата - ще се внимава само да се спазват определени мерки за съхранение на зърно. Има още и проверки на ГКПП, на летища, включително на личен багаж на идващи хора и товари от страни с наличие на африканска чума и конфискуване на месни продукти, които се изследват. Разработват се и индивидуални планове за всеки индустриален свинекомплекс – според това дали ще бъде открито огнище или съответният свинекомплекс ще попадне в предпазна зона. Отделно, Гърция следи изкъсо границата с България.
За обезщетенията Танева каза, че всяко регистрирано стопанство, пострадало от болестта, ще бъде обезщетено "по пазарна цена". Имало и принципно решение за подкрепа и за нерегистрирани стопанства, но то било взето преди сегашната обстановка. Нейните очаквания са от Европа да дойдат пари в рамките на финансиране от между 75% и 100% според вида на мерките и съгласно размера на БВП на България спрямо средноевропейския, като припомни, че такъв е бил диапазонът при проблемите с нодуларния дерматит преди няколко години. Европарите обаче ще са само за регистрирани стопани – Брюксел щял да мисли и дали може да има евросредства за нерегистрирани стопанства. Земеделският министър увери и, че правителството ще направи всичко необходимо за подкрепа на свиневъдния сектор.
Болестта стои дълго – трябва да се подготвим, подчерта Танева, след като и от БСП дадоха примери колко устойчив е вирусът – живее 50 дни в необработено месо и колбаси, 300 дни в сушено и до 1000 в замразено! А какви са големите гафове на БАБХ и държавата - научете в публикувано във в. "Сега" разследване на Генка Шикерова!
