Тази година ще трябва да работим за държавата 5 дни повече, отколкото през 2018 година - и това е тенденция от години насам т.е. плащаме все повече данъци. Това е заключението на Института за пазарна икономика (ИПИ) в традиционния им анализ за данъчната година.
Според изчисленията на ИПИ, за да успеем да изпълним плановете на управляващите за попълване на държавния бюджет, ще трябва да работим 130 дни само за държавата т.е. от 18 май нататък ще работим само за себе си. На ден би трябвало да "изработваме" по 319 млн. лева - за да можем да донесем планираните от управляващите 43,9 млрд. лева.
Въпросните 138 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат:
1. Всъщност, ако не сме в ЕС, щеше да се наложи да работим 146 дни. Сега 8 дни се "поемат" от европейските данъкоплатци - заради заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС. Де факто българите работим до 9-ти май за държавата, а в дните до 18-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци.
2. Освен събиращите се 138 дни следва да отчитаме и планираните 2 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма. Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години обаче (2016-2018 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на излишък. През 2019 година, ако се повтори този сценарий, може и да няма дни за отработване.
Иначе 34 дни ще трябва да работим само за ДДС, а за акцизи - 17 дни. За осигуровките ще ни трябва малко над месец - с 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравни вноски. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 7 дни ще работим само за да платим държавните и общински такси.
Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37,7%, което е най-високата стойност за последните 10 години. Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години – през 2017 и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1 процентен пункт на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурител праг. За съжаление през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас, обобщават от ИПИ.
Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни. През следващата седмица ИПИ ще обнови с данните за 2019 г. и специализираната страница "Моите данъци" – www.kolkodavam.bg, където всеки ще може да изчисли своята лична данъчна тежест.
