“За първите девет месеца имаме 900 милиона лева излишък и за поредна година ни очакват последни месеци, в които ще се харчи доста. Скептичен съм, че ще достигнем дефицит, защото не знам дали имаме достатъчно пера, по които да похарчим тези пари“. Това каза пред БНР Петър Ганев от Института за пазарна икономика. “Големите суми и голямото спестяване са в капиталовите разходи. Не ми се струва, че ще има сериозна актуализация на бюджета, тъй като фискалното пространство го има“, допълни той.
Според Ганев финансовата помощ трябва да отива към бедните, а не по малко за всички, защото ефектът се обезсмисля. „Дебатът ще е фокусиран върху бюджета за следващата година с повишено внимание накъде ще насочи парите това ръчно управление на дефицита до края на годината“, каза той. „Ако спадът на икономиката е по-голям от очакваното по време на ревизията на бюджета, то тогава процентно бюджетният дефицит може да е по-голям, но това е резултатната величина, докато номиналните, тези 3,5 млрд. лева дефицит, и съответните разходи, които го предизвикват, си остават същите. В случая фокусът е върху номинала – колко милиарда или милиона ще бъдем на минус към края на годината, а какъв процент от икономиката е, ще зависи от това колко тя се е свила“, посочи Ганев.
По думите на икономиста тази година страната ни ще има най-ниския дефицит в Европа. „Но следващата година, когато всички останали ще имат голям дефицит и ще започнат да го свиват, тогава при нас може да се появи сериозен дефицит за това, че много от мерките касаят следващата година. Важно е какво получаваме срещу тези повече харчове. Сектор, в който има реформи, като ново законодателство, структурни промени стои по-различно от сектор, който, като че ли предизвиква само проблеми и отлагане на реформи, какъвто е здравеопазването, където се трупат идеи, но те не се реализират“, посочи той.
Петър Ганев прогнозира, че е малко вероятно – от бюджетна гледна точка, Европа да спре пари към България през следващата година. „Напротив, тогава ще се усвояват повече суми като реакция на кризата с коронавируса. В дългосрочен план е възможно обаче да се появи такъв дебат“, добави икономистът.