Икономическият растеж на България е два пъти по-висок от този в Западна Европа

Прогнозите са БВП на България да нарасне до 2,8% през 2025 г., което е значително по-висок процент в сравнение с други държави в региона и два пъти по-добър от този в Западна Европа. Това бе оповестено по време на Деветата годишна конференция "Рисковете на оптимизма”, организирана от Кофас България, която се проведе в Event Space 2020, съобщиха от организаторите.

Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите

Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас

Още: Ревизирани данни: Ръстът на БВП за 2023 г. е повече от обявения

Проблемът - България има да наваксва много дори спрямо близкото до средното ниво на икономическо развитие в Европа: БАН: България няма да догони Европа още 15 г.

Участие взеха представители на български и чуждестранни компании, както и водещи икономисти. Събитието бе открито от Пламен Димитров, Управител на Кофас за България, и Еманюел Болестро - икономическо пресаташе на френското посолството в България.

Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина 

Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години

Пламен Димитров и ръководителят на отдела по глобални макропроучвания – Бруно де Мура Фернандез, откроиха факторите, влияещи върху развитието на пазарите. Според Фернандез, инфлацията в ЕС може да достигне до 2% и около 3% в САЩ. Той подчерта, че намаляващите оперативни маржове и нарастващите разходи за лихви ще продължават да водят до неплатежоспособност през втората половина на 2024г. и първата половина на 2025 г.

Понижаване на лихвените проценти

Дезинфлацията ще позволи на централните банки да понижат лихвените проценти. Въпросът пред европейската икономика остава как потребителите да увеличат доходите си. Прогнозата за следващата година е за стабилност и растеж на БПВ. Очертава се несигурно възстановяване на Европа и икономическо забавяне на САЩ и Китай.

Според анализа на Кофас има положителна тенденция по отношение на инфлацията. „Инфлацията, която през последните години възпрепятства икономиката, е проблем не само за България, а и за всички, които оперират в Централна и Източна Европа“. Желаният икономически растеж обаче няма да бъде постигнат, поради очакваното ниско ниво на инвестиции през следващите 12 месеца. „Ситуацията в България не е много по-различна, в сравнение с другите страни в региона“. Прогнозата за следващата година на БПВ на страната да нарасне с 2%, подобно на ситуацията в Румъния, Чехия и Словакия. Най-големият секторен риск за България през 2024 г. идва от леката промишленост, следван от транспортния сектор.

Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС

Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)

Още: Икономическият растеж на Централна и Източна Европа ще достигне 2,4% през 2024 г.

За първа година форматът на събитието беше по-различен. Ексклузивен гост на конференцията беше финансистът Стефан Иванов, съосновател на инвестиционния бутик Challenger Capital Management. Иванов разгледа темата за рисковете през призмата на своето плаване през Атлантическия океан с гребната си лодка „Неверест“. Сглобява я заедно със сина си Максим, с когото заедно успяват да поставят световен рекорд. Финансистът посвети плаването си на каузата „Да! За живот!“ - кампания на Министерство на здравеопазването, която подкрепя донорството и трансплантацията. По неговите думи „Колкото и да си подготвен, не можеш да елиминираш всички рискове по пътя“. Той търси предизвикателства и в професионален план. Направи аналогия между рисковете в бизнеса и в плаването, като подчерта значението на доброто планиране и полагането на усилия, независимо дали става въпрос за работа в малък или голям бизнес.

"Нужда от реиндустриализация"

В панелна дискусия бяха обсъдени теми като геостратегическите рискове и въздействието на политическата нестабилност върху икономическия растеж. Левон Хампарцумян, председател на Управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ), отбеляза нуждата на Европа от реиндустриализация. Ирена Цакова, генерален мениджър на „Дънди Прешъс Металс“, сподели, че тази нестабилност влияе върху имиджа и конкурентоспособността на регулираните бизнеси. Ниското ниво на иновации и предизвикателствата пред фискалната устойчивост ограничават възможностите за икономическо развитие.

В рамките на дискусията бяха засегнати и фактори като инвестициите в иновациите и науката. Бе обсъден изкуствения интелект и неговите възможности. Според доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник на Българска Стопанска Камара, именно инвестициите в иновации оформят технологичното развитие което формира визия за потребителско търсене. Серийният социален предприемач и основател на “JT International Group”, Борис Колев, отбеляза, че минималният икономически ръст в страната се дължи основно на потреблението, повлияно от кризата на пазара на труда. От друга страна, това дава повече възможности на малкия и средния бизнес за развитие. Участниците се обединиха около тезата, че икономическото развитие е необходимост, която изисква визия, желание за постижения и привличане на инвестиции.

Сред останалите обсъждани теми бяха измененията на лихвения процент, стабилността и неравенството на доходите. Бяха анализирани и предизвикателствата в бизнеса в контекста на нарастващото напрежение в Близкия изток и икономическите трудности, пред които са изправени Китай и САЩ.