Защо хлябът поскъпва? Отговорът от страна на бранша е доста тривиален и често срещан не само що се отнася до този бранш, но и до други – заради недостиг на световните пазари.
Според изпълнителния директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Ася Гочева в световен мащаб имало 20 млн. тона недостиг на пшеница, но тя уточни, че той щял да бъде компенсиран с преходни запаси. Потреблението обаче щяло да е по-високо от предлагането. На изричен въпрос на БНТ дали има вече недостиг или се очаква, Гочева отговори, че "се свива и е факт". Цената е борсова, не се определя в България, беше основният ѝ аргумент.
Що се отнася до България, реколтата е с около 15% по-слаба от миналата година, даде оценка Гочева. По думите ѝ добивът е 5,4 млн. тона, а това е напълно достатъчно за задоволяване на вътрешното потребление, което било в размер на 1,7-1,8 млн. тона. Представителят на НАЗ обаче обърна внимание и, че реколтата била много лоша. За съжаление действително качеството на пшеницата през тази година е влошено спрямо миналата година, обясни Гочева. Тя заяви, че за това вина носят "прекомерните интензивни валежи", но не отбеляза изрично това като фактор за поскъпване на хляба.
Иначе повишението на цените на пшеницата е 25%, каза Гочева. Това означава 360 лева за тон хлебна пшеница на пристанище и 335-340 лева за тон фуражна пшеница. По данни на Българската национална телевизия поскъпването на хляба е 20-30 стотинки – например в Пловдив цената на белия хляб вече е 1,10 лева, а доскоро е била 88 стотинки. Във Врачанско за 700 грама бял хляб вече плащат по 90 стотинки, а през август цената е била 70 стотинки. Като цяло повишението на цената е 25%, но на някои места може да стигне 50%.
Колкото до това каква ще е цената след Нова година - никой не може да каже, коментират от бранша.
Производителят на тестени изделия в Благоевградско Димитър Бакалов обърна внимание, че вече няма Държавен резерв и сега цената се променя и на основание "климатични условия". Производителят прогнозира, че вероятно никой не би рискувал да задържи или понижи цената на хляба за сметка на качеството. Той погледна и към селскостопанската политика, като обърна внимание, че се дават субсидии за единица площ, а не за количество и качество на производството. Гочева обаче не се съгласи, че това е неправилно – с аргумент, че ако не било така, щяло да има свърхпроизводство.
