Няма информация за заведено дело срещу България от страна на акционери на КТБ. Това обяви главният юрист на БНБ и кандидат за подуправител, ръководещ управление "Банково" Нина Стоянова, предаде БГНЕС.
Стоянова подчерта, че инвестиции на акционери на банката не са били национализирани. Тя заяви също така, че мнението й за цесиите и прихващанията в КТБ е отрицателно. "Така се постигна пренареждане на реда на кредиторите", поясни тя. Главният юрист на БНБ каза още, че подкрепя промените в Закона за банковата несъстоятелност, обявили тези сделки за несъстоятелни.
Припомняме, че в началото на юли агенция Reuters обяви, че Оманският фонд, който беше миноритарен акционер в КТБ, е завел дело заради фалита на КТБ. Фондът държеше 30% от КТБ. След заключението на Временната парламентарна комисия за КТБ, че банката се е управлявала като пирамида, фондът е завел арбитражен иск в европейски съд. „Нашето искане е да получим счетоводната стойност на инвестициите си“, обяснил анонимен източник, запознат с делата на оманците.
Интересен факт е, че едно от заключенията на станалия вече ясен доклад на Временната анкетна комисия за проверка на фалита на Корпоративна търговска банка касае точно миноритарните акционери в КТБ, един от които е Оманският фонд. Според доклада миноритарните акционери в КТБ не са упражнили достатъчен контрол.
Шест дни преди информацията за иск от страна на Оманския фонд, иск на стойност 172 млн. долара заради загуби от фалита на КТБ заведоха няколко международни инвеститори, включително и хедж фондове. Това са базираният във Вашингтон фонд Callaway Capital Management, базираният във Великобритания хедж фонд Родий Capital, както и мениджъри, управляващи активи в САЩ и в Европа. По информацията на The Wall Street Journal в тази група участва и български пенсионен фонд, но неговото име не се уточнява.
Банковата ваканция
Констатациите, че сме предложили банкова ваканция на срещата при президента Росен Плевнелиев, са абсолютно неверни. Това заяви народният представител от ДПС Йордан Цонев, репликирайки на депутата от БСП Лява България Румен Гечев. Гечев зададе въпрос на настоящия подуправител на БНБ и кандидат за следващ мандат Калин Христов във връзка със срещата при президента Росен Плевнелиев, на която през миналата година бе разисквано как да се излезе от банковата криза.
Цонев обясни, че е разисквано как банките да отворят в понеделник, тъй като в петък са затворили в остра ликвидна криза. Трябвало е да бъдат намерени ликвидни средства, а за целта е било нужно съгласието на ЕК в събота и неделя, по думите на депутата от ДПС. Цонев каза, че е разискван вариант банките да не отворят в понеделник и денят да бъде почивен за всички. Така е щяло да бъде свършено онова, което не е възможно да се направи в събота и неделя. Според Цонев идеята е била да не се допусне системен срив, а ДПС е отишло на срещата с решение, че банкова ваканция няма да има.
Бившият финансов министър и настоящ народен представител от ДПС Петър Чобанов каза, че е бил категорично против банковата ваканция. Той не отрече, че такова предложение е имало, но не Калин Христов е бил неговият автор.
След това думата взе подуправителят на БНБ Димитър Костов, за да застане зад думите на Цонев. Той заяви, че разказаното от Цонев е достоверно. Калин Христов пък реши да обясни какъв е бил развоят на събитията през работните дни от въпросната седмица. "Имаше шум за ликвиден натиск върху цялата система. В 14 банки имаше ликвиден натиск, а срещите в събота и неделя трябваше да разгледат всички опции за спиране на този процес", обясни Христов.
Думата взе отново Румен Гечев, за да каже, че БСП е била против банковата ваканция и свикването на НС в неделя за гласуването й. Йордан Цонев пък отговори, че одобряването на банковата ваканция е в прерогативите на БНБ, а не на парламента. Според Цонев НС е трябвало да бъде свикано за евентуално вдигане на дълга, ако търговските банки не искат да запишат облигации.
