На 19-и март в София се проведе дискусия на тема "Финансиране на изкуствата, културните и творчески индустрии в България", организирана от Сдружение "Фабрика за идеи" в партньорство с Обсерватория по икономика на културата, Българската музикална асоциация и Креатех България. Събитието предизвика силен интерес и събра над 80 представители на различни сектори, ключови институции и организации, за да обсъдят актуалните проблеми и възможности за финансиране на културния и творческия сектор у нас.
В разговора участваха изпълнителният директор на Агенцията за малки и средни предприятия д-р Бойко Таков, държавен експерт, отдел "Програмиране", Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" Галина Шаренкова в Министерството на иновациите и растежа, началник отдел Бизнес развитие Албена Борисова от Българската банка за развитие, Мариана Проданова - експерт "Проекти и програми" и Цветелина Стойнова - директор "Проекти и програми" в Национален фонд "Култура", директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева-Попйорданова, зам-председателят на БМА Мила Георгиева, Геновева Христова от Креатех България а модератор бе Янина Танева от сдружение "Фабрика за идеи".
Темите по време на дискусията
Дискусията засегна ключови проблеми, свързани с недостатъчната финансова грамотност в сектора, липса на адекватни целеви инструменти и ограничения достъп до финансиране от алтернативни източници извън Министерството на културата и Национален фонд "Култура". Беше поставен въпросът за липсата на политики, насочени към специфичните нужди на творческите индустрии, както и за невъзможността на Българската банка за развитие и Агенцията за малки и средни предприятия да кредитира неправителствени организации и физически лица, които представляват основна част от сектора.
Изпълнителният директор на Агенцията за малки и средни предприятия, д-р Бойко Таков, акцентира върху необходимостта от инвестиции в експортната дейност на българските творци: "Всяко едно инвестирано евро в експорт има пряка възвръщаемост от 174 евро, а през ръста на БВП – 396 евро. Това категорично доказва колко е важно да се инвестира в експорт като път към интернационализация". Той обяви, че през септември ще стартира нова индикативна програма на агенцията и отправи покана към творческите индустрии да предложат конкретни мерки, които да бъдат включени.
Диана Андреева-Попйорданова обърна внимание на ръста на добавената стойност в сектора: "Това е сектор с огромен ръст на добавената стойност на факторни разходи. Общият дял в икономиката на страната като нефинансови предприятия е над 7 млрд. лева, а годишният прираст е над 1 млрд. лева. Това е един бурно развиващ се сектор и днешното събитие има за цел да даде още по-голям импулс, и затова сме се обединили с Българска музикална асоциация и Креатех - за да направим сектора приоритет на националната политика на българската икономика".
Още: Българска музикална асоциация стартира нова инициатива за подкрепа на млади музиканти
Мила Георгиева, зам.-председател на Българската музикална асоциация, подчерта необходимостта от целеви инструменти за експорт в музикалната индустрия: "Музикалната индустрия заема много голяма част от креативните индустрии, но е твърде специфична и има нужда от целеви инструменти. Тези инструменти за експорт, които съществуват, не работят за музикалния сектор, тъй като нашият експорт има определена специфика и ще се радвам да работим заедно по това, тъй като една от най-належащите теми в нашия сектор е създаването на т.нар. "експортно звено или офис" по начина, по който това нещо съществува в цяла Европа". За разлика от другите европейски държави тук няма разработени инструменти за експорт. Освен това тя подчерта, че е необходимо да се разработят различни финансови инструменти, които да отчитат спецификата на отделните проекти – както тези със социална насоченост, така и тези, които са ориентирани към генериране на приходи. Според нея ефективната подкрепа за сектора изисква по-гъвкав подход и ясно разграничаване на механизмите за финансиране в зависимост от целите и устойчивостта на проектите.
Представителите на Национален фонд "Култура" ясно заявиха, че към 19 март фондът все още няма бюджет, нито индикативна програма за 2025 г., а неизразходваните средства до края на годината ще бъдат върнати в държавния бюджет. Въпреки сериозността на тези проблеми, на дискусията не присъстваха представители на Министерството на културата и Комисията по култура в парламента.
д-р Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата представи и анализ на публичното финансиране за сектора, като подчерта, че предвиденият бюджет за култура за 2025 г. ще бъде 1,041 милиарда лева, което представлява едва 0,5% от БВП. По думите ѝ, ако тази тенденция продължи, делът на културния сектор в публичните разходи може да спадне до 0,4% от БВП, докато в други европейски държави този процент варира между 0,7% и 1,4%. В същото време творческите индустрии в България генерират близо 7% от БВП и са един от най-бързо развиващите се сектори в икономиката.
В дискусията бяха предложени редица конкретни стъпки за подобряване на финансирането на творческите индустрии, включително създаване на секторен анализ за икономическото им влияние, разработване на целеви мерки за различните културни и творчески сфери, насърчаване на международния обмен и експорт, както и улесняване на достъпа на артистите до финансиране чрез специализирани финансови механизми. Обсъди се и възможността за въвеждане на гаранционна схема, която да улесни кредитирането на неправителствените организации.
Като следващи стъпки се планира изготвянето на конкретни предложения до Министерството на културата, както и организиране на дискусии по отделни сектори с участието на ключовите финансиращи институции, сред които Агенцията за малки и средни предприятия, Министерството на иновациите и растежа, Българската банка за развитие и други.
