"Напълно реалистично е и следващата година у нас да не може да се овладее африканската чума по свинете (АЧС) и стопаните да не могат да закупят здрави прасета за отглеждане", заяви пред БНР директорът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Христо Найденски.
“Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, са дълги години вирусоносители и това създава предпоставка за разпространение на вируса и през следващите години. Хранителните отпадъци - предимно тези, които са от месо за сурови колбаси говорим, осолени продукти, каквито са шунките, например, всички те, когато са добити от животни, които са в предклиничен стадий, те са опасни, ако при консумацията след това човек ги изхвърля в общите отпадъци“, каза той и поясни още:
“Това месо, което е във фризерите, ако животното е било в предклиничен стадий или в инкубационен период, тогава вирусът преживява в него няколко години – три, четири, пет години. Това месо е потенциално опасно пък за други здрави свине. За човека не е опасно, но термичната обработка се препоръчва, защото може да има и някаква вторична инфекция, която да съпътства основната. Винаги препоръчвам термична обработка, а след това самите отпадъци, кости, други субпродукти, които са от това животно не бива да се изхвърлят на общия сметосъбирателен пункт. Най-малкото да бъдат поне сварени и тогава изхвърлени. Вирусът на 60 градуса се инактивира за 30 мин., на 70 градуса вече по-малко, но за да стигне във вътрешността си, трябват поне 90 градуса, да заври и тогава в рамките на 15-20 мин., след което да се изхвърлят в общата смет…“.
Проф. Найденски обясни и за разработката по ваксина срещу африканска чума по свинете (АЧС):
“Това, което се знае, е, че в Института в Пърбрайт се работи по създаване на такава ваксина, по европейската програма “Хоризонт 2020" и там участват 21 страни, които имат за задача да разработят такава ваксина, и аз лично се надявам, че би могло един такъв консорциум да постигне по-голям успех. Все още се идентифицират основните структурни компоненти на ваксината. Това са отделни протеини, за които се счита, че са отговорни за високата вирулентност на вируса. Вече са идентифицирани два-три такива протеина и най-вероятно един от тях ще бъде секвениран, клониран и използван за целите на бъдещата ваксина“.
Проф. Найденски уточни с каква вирулентност е вирусът на територията на България:
“Той е с някаква умерена вирулентност, но трябва да имаме предвид и това, че при преминаване от заразен на здрав обикновено е възможно вирулентността да се повиши“.
