В България отсъства ясна стратегия за отказ от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, от което страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини. Това се казва в Доклада относно процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални планове Енергетика и климат), който Екологично сдружение "За Земята" и негови български партньори са изработили с повече от 30 организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Остра липса на консултации с обществото
Според него страната ни се проваля в планирането и комуникирането на целите си за декарбонизиране на икономиката, има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог.
В доклада се прави анализ на климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г. и се проследява дали те позволяват постигане на климатична неутралност към 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък. От оценените 25 държави нито една не прави достатъчно за постигане на целта от 1,5 градуса - т.е. необходими са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия, допълват от екологичното сдружение.
Още: Ето кои фирми са заявили интерес за инвестиции по Плана за енергийния преход
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи в рамките от 1,5 градуса, припомнят от "За Земята". Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето. От държавите членки се изисква да съобщят в ИНПЕК своя принос към задължителните цели за дял на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност към 2030 г. За държави с високи нива на енергийна бедност трябва да се включи и национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, включително времева рамка, до която целите трябва да бъдат постигнати.
"Има индикации, че в средата на ноември ще се появи актуализирана версия на българския ИНПЕК. Призоваваме управляващите ни да действат смело и решително в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските граждани, местните общности, живеещи близо до замърсяващи предприятия с най-спешна нужда от намаляване на замърсяването и емисиите от тях, но и всички жители на планетата, които вече са или ще бъдат засегнати негативно от изменението на климата", посочва Радостина Славкова от Екологично сдружение "За Земята" в прессъобщението.
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
"През оставащите осем месеца до финализирането и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 г., обществеността трябва да бъде ефективно ангажирана и консултирана", коментира Апостол Дянков от природозащитната организация WWF-България. Според него това може да се случи, като докладът се представи публично, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), така и на обществено обсъждане, което да се проведе на поне два етапа, със срок от един месец. "Най-важното е да има реален диалог, както на експертно равнище, така и в публичното пространство", изтъква той.
Докладът на CAN Europe представлява първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас - обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки.
Още: Германия отмени газова такса за съседните страни
Още: ЕК обяви какво ще се случва с българския план за енергиен преход
Едва 15 държави членки са представили своите проекти на планове към 30 септември 2023 г. Към 23 октомври държавите вече са 16 с Малта: Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общественост и заинтересованите страни в процеса на изготвяне е недостатъчно, вариращо от слабо до несъществуващо, се посочва още в съобщението.
