Европейската комисия подобри очакванията си растежа на българската икономика през тази година, но сериозно оряза прогнозата за следващата 2023 година. Според експертите на ЕК, спадът в икономическия растеж ще върви ръка за ръка с дългоочакваното понижение на инфлацията. Това става ясно от есенната икономическа прогноза на ЕК, публикувана на сайта на институцията.
Още: Производителите на грозде получиха над 1 млн. лв. за борба с вредителите
Още: Германско издание: Защо гръцката икономика се справя удивително добре?
Брутният вътрешен продукт на България в реално изражение ще нарасне с 3.1% през тази година, сочи прогнозата. Това представлява повишение на очакванията с 0.3 процентни пункта спрямо лятното издание на икономическата прогноза, което предвиждаше ръст на БВП в размер на 2.8%. Догодина обаче, икономическият растеж ще се забави драстично до едва 1.1%, което е приблизително двойно понижение на очакванията спрямо лятното издание на документа, което прогнозираше ръст на БВП в размер на 2.3%. Очакванията за 2024 година е БВП на страната да засили растежа до 2.4%.
Прогнозата за България е в контекста на очакванията за растеж на БВП на целия Европейски съюз. Според ЕК, БВП на ЕС ще нарасне с 3.3% през 2022 година, докато през следващата година ще се забави до едва 0.3% както в ЕС, така и в еврозоната.
Още: Последни данни: Къде е България по благосъстояние и БВП на човек в ЕС?
Още: ОББ: Услугите и строителството дърпат икономиката
Очакванията за икономическия растеж в ЕС през следващата 2023 година са силно понижени практически навсякъде; Източник: ЕК
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Цената на природния газ в Европа пресече психологическа граница
Още: Цената на петрола продължава да се движи в изненадваща посока
По-рано през годината Международния валутен фонд и Световната банка публикуваха сходни прогнози за България с тези на ЕК, като леко повишиха очакванията за ръст на БВП за тази година, но сериозно орязаха прогнозата за следващата 2023 година.
ЕК очаква инфлацията у нас да започне да се понижава през следващата година. Според есенната прогноза, се очаква годишната инфлация вече да е достигнала своя пик от 15.6% (според ХИПЦ, приложим за страните от ЕС) през месец септември, тъй като ефектите от поскъпването на енергията и храните постепенно намаляват. Очаква се средногодишната инфлация да възлиза на 12.8% през тази година, след което да намалее до 7.4% през 2023 година и 3.2% през 2024 година.
Понастоящем според ХИПЦ (хармонизиран индекс на потребителските цени) средногодишната инфлация у нас за периода октомври 2021 - септември 2022 г. спрямо периода октомври 2020 - септември 2021 г. достига 10.9%, сочат данните на Националния статистически институт.
Още: Финансист: Безумията с бюджета купуват гласове
Още: Бивш министър на енергетиката се обяви за по-ниска цена на тока
Според ЕК, инфлацията при енергийните стоки ще се забави съществено, като се очаква те да имат отрицателен принос през втората половина на 2023 г., както и през 2024 г. Поскъпването при храните също ще се свие, но ще оказва влияние върху ценовите процеси в общественото хранене. Инфлацията при услугите се очаква да продължи да се ускорява до края на 2022 г. под влияние на по-високите разходи за труд, след което също постепенно ще се забавя през следващите две години.
Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на домакинствата през втората половина на 2022 г. и през 2023 година. В същото време се очаква стабилно нарастване на инвестициите през 2023 и 2024 г. подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Растежът на износа ще се забави значително през 2023 г. и ще се ускори през 2024 г. в синхрон с външното търсене.
Според ЕК пазарът на труда остава затегнат, а нарастването на номиналните заплати от началото на годината е силно. Очаква се забавянето както на вътрешното, така и на външното търсене да потисне решенията за наемане на труд и да ограничи по-нататъшното бързо увеличение на заплатите. Номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави от 15.4 % през 2022 г. до 9 % през 2023 г. и 6.7 % през 2024 година.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се прогнозира да се забави до 3.4 % от БВП през 2022 г. Мерките за смекчаване въздействието на високите енергийни цени се очаква да имат нетен бюджет ефект от 2% от БВП през 2022 г. като те частично са финансирани чрез облагане на извънредните приходи на предприятията от енергийния сектор и фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Подобни мерки се очаква да бъдат продължени и през 2023 година.
До приемането на закон за бюджета за 2023 г., разходите ще следват тяхното месечно изпълнение от предходната година. В този контекст се прогнозира бюджетният дефицит през 2023 г. да спадне до 2.8 % от БВП и до 2.5 % през 2024 година. Държавният дълг на България се очаква да спадне до 22.5% от БВП през 2022 г., а в следващите години да нарасне и да достигне 25.6 % през 2024 година.
Още: Икономиката на България е нараснала със 7.6% миналата година, а не с 4.2%
