България все още не изпълнява всички критерии за присъединяване към еврозоната. Това се казва в годишния Доклад за конвергенцията за 2022 г. на Европейската комисия. Той оценява напредъка, който България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция са постигнали към присъединяването към еврозоната. Това са седемте държави-членки извън еврозоната, които са законово ангажирани да приемат еврото.
"Законодателството в България, по-специално Законът за Българската народна банка, не е напълно съвместимо със задължението за съответствие по член 131 от Договора за функциониране на ЕС. Не е изпълнен и критерия за ценова стабилност", се посочва в оценката ЕК относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за сближаване.
Асен Василев: Одобрен е Планът за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2024
Критерият за ценово представяне предвижда то да е устойчиво и да се наблюдава средна инфлация за предходната година не повече от 1,5% над нивото на трите най-добре представящи се държави от ЕС. Средният процент на инфлация в България за 12-те месеца до април 2022 г. е 5,9%, над референтната стойност от 4,9%, се казва в доклада. ЕК очаква той да остане над референтната стойност в месеци напред.
Standard&Poor's: Влизането на България в еврозоната през 2024 година изглежда амбициозна цел
Страната ни е изпълнила изискванията по други 3 критерии - за публични финанси, за обменен курс и за конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. ЕК посочва, че всички тези държави-членки изпълняват критерия относно публичните финанси, с изключение на Румъния, която е единствената членка, обект на процедура при прекомерен дефицит. По принцип всички държави, които нямат клауза за отказ като Дания, са законово ангажирани да приемат еврото, след като изпълнят необходимите условия.
Управителят на БНБ: Сега или възможно най-скоро трябва да влезем в Еврозоната
Хърватия е единствената кандидатка за еврозоната, която изпълнява всички критерии. Заключението на ЕК е, че тя е готова да въведе еврото на 1 януари 2023 г. Законодателството на бившата югославска република съответства на изискванията на Договора за ЕС и Устава на европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Поради това ЕК прие и предложения за решение на Съвета и регламент на Съвета относно въвеждането на еврото в Хърватия. Съветът ще вземе окончателните през първата половина на юли, след обсъждания в Еврогрупата и в Европейския съвет, и след като Европейският парламент и ЕЦБ дадат своите становища.
България и Хърватия обявиха съответно през юли 2018 г. и юли 2019 г. намерението си да се присъединят към ERM II и се ангажираха да приложат редица мерки, насочени към осигуряване на безпроблемно участие в ERM II (т.е. т. нар. предварителни ангажименти) преди присъединяването към ERM II. Двете страни се присъединиха към ERM II през юли 2020 г., след като изпълниха предишните си ангажименти. Те също така се ангажираха с редица допълнителни мерки (т.е. т.нар. ангажименти след влизане на ERM II), насочени към запазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция. До 10 юли 2022 г. и двете страни ще бъдат в ERM II за две години.
