Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР)излезе с отворено писмо във връзка с изразени намерения за възстановяване на цена "задължения към обществото" към цената на тока в размер на поне 30 лв./МВтч.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Писмото е изпратено до министър на енергетиката, председателя на Комисията по енергетика към Народното събрание, председателя на КЕВР и председателя на УС на ФСЕС, с копие до министъра на финансите.
Миналата седмица, по време на дискусия, организирана от Института за енергиен мениджмънт председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев каза, че дефицит от 1 млрд. лева във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) може да доведе до тежки проблеми за електроенергийната ни система, потенциално и до по-скъп ток с 15-20% за битовите потребители.
Още: Делян Добрев бие тревога за по-скъп ток: Кръчмарска сметка или опасност?
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Съответно, едрият бизнес е притеснен от евентуално възстановяване на цена "задължения към обществото“ за него в размер на поне 30 лв./MWh.
Кръчмарски сметки
Въпросният дефицит от 1 млрд. лева не е реален, а на хартия, както Actualno.com вече писа.
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Това е разликата между приходите във фонда, които постъпват и тези, които държавата е разчитала да постъпят. Защо има такова разминаване – защото вноските във фонда идват от производителите на ток. Колкото по-ниска е цената на електричеството, толкова по-малко приходи.
Работодателите обаче, от своя страна се опасяват, че "възстановяването на цена "задължения към обществото“ в предложения порядък би означавало повишаване на цената за енергия без акциз, ДДС и разходи за балансиране и мрежови цени с 20-23%.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Ще има компенсации за скъпия ток, ето за кого ще бъдат
Влизането в еврозоната - под въпрос
"На този фон за 13-ти пореден месец се отчита отрицателен индекс на промишленото производство, като в някои отрасли от началото на календарната година се наблюдава спад в поръчките от порядъка на 20-25% в сравнение с третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. В резултат, всеки допълнителен разход за енергия ще влоши кардинално конкурентоспособността на българската икономика, която и понастоящем е срината от високите цени на газа (Булгаргаз продава за м. март на цени с 24% по-високи от котировките на TTF и с 42% по-високи от тези на „Газов хъб Балкан“)", посочват от АОБР.
"В условия на икономическо забавяне в целия Европейски съюз и спад на поръчките за българските предприятия, дори минимален ръст на енергийните разходи ще доведе до сериозни последици за българската икономика. Няма съмнение, че и възстановяването на цена „задължения към обществото“, и повишаването на вноските на търговците към фонда ще се заплатят от предприятията, т.е. от работещите в реалния сектор.
Повишението на разходите за електрическа енергия на стопанските потребители ще взриви инфлационните процеси и ще постави под съществен риск приемането на България в Еврозоната", подчертават работодателите.
"Поради това изразяваме недоумението си, че първите мерки, които се предлагат, са за завишаване на приходите във ФСЕС без да се търсят възможности за оптимизация на разходите на фонда. Категорично се противопоставяме и на спекулациите, че недостигът във ФСЕС се дължи на изплащането на компенсации за небитовите крайни потребители. Тези твърдения не отговарят на фактите", твърдят от АОБР.
"Категорично протестираме срещу планираното значително повишение на разходите за електроенергия за предприятията, с което се цели единствено продължаване на кръстосаното субсидиране на цените на битовите потребители и затриване на българската икономика. Изказваме и разочарованието си от обстоятелството, че при обявяването на тези намерения не беше потърсена позицията на пряко засегнатата страна – българския бизнес", посочват от организацията на едрия бизнес и искат спешна среща с управляващите.
