Проверка на българите, чиито имена се появиха в Panama Papers, ще има. Това обеща финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от Expert.bg.
По думите му на първо място НАП ще провери дали за парите, които са отишли в офшорките, са платени данъци. Засега обаче кабинетът не е получил суровите данни от Международната асоциация на разследващите журналисти за българите с офшорни компании, отворени с помоща на Mossack Fonseca.
"За мен ползването на офшорни компании показва, че ти искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане. Този отговор трябва да дават хората, които имат офшорни сметки, офшорни компании, а в никакъв случай отговорът не трябва да бъде, че се крият от държавата", обясни Владислав Горанов, цитиран от БНР.
Дотук в медиите са излезли следните български имена, свързани с Panama Papers - Евгения и Николай Баневи, Петър Манджуков, Тодор Батков и Ангел Божилов. Божилов е съдружник във фирмата за търговия с ток "ОЕТ-Обединени енергийни търговци", за която работеше бившият шеф на ДАНС Петко Сертов. Според самия Божилов Сертов е работил по стратегия за преструктуриране на българската енергетика. Интересното е, че и Божилов, и Манджуков твърдят, че офшорките им от Panama Papers не развивали дейност.
Отделен "български" случай в Panama Papers е Делян Пеевски. Досега пряка връзка между "офшорната сага" и Пеевски няма, но непряка вече се появи. Става въпрос за офошрката Cibole Services Incorporated, с български клон „Сиболе сървисис инкорпорейтид България”. Тя беше собственик на "Техноекспортстрой" - една от компаниите, които влизаха в консорциума "Газпроект юг". "Газпроект юг" беше част от обединението "Стройтрансгаз консорциум", което беше избрано да строи българската част от "Южен поток". Нееднократно, но неофициално източници от строителния бранш са сочели "Техноекспортстрой" за компания от сферата на Пеевски.
В България има специален закон по отношение на офшорките, формиран законово от Делян Пеевски и Йордан Цонев. В него има 28 забрани по отношение на дейността на офшорки в България, като в глава "Административнонаказателна отговорност" има само два случая на налагане на санкции - ако става въпрос за неверни документи в случаите на изключения от 28-те забрани, ако офшорка или свързано с нея лице е издател на "периодични издания". В първия случай глобата е от 50 000 до 100 000 лева при първо нарушение и от 100 000 до 200 000 при второ нарушение, а във втория - от 100 000 до 500 000 лева при първо нарушение и от 500 000 до 1 000 000 лева при второ нарушение. Никъде обаче няма разписана санкция какво се случва, ако се наруши някоя от 28-те забрани, сред които например е офшорка да е собственик на банка.
