За първи път от много години държавата не успя да събере планираната сума от данъка върху добавената стойност. Основният приходоизточник в бюджета - ДДС, се оказа с около 670 млн. лв. по-малко от разчета за 2022 г., пише в. "Сега".
През юли предишното Народно събрание направи актуализация на бюджета и БВП за 2022 г., с която разду разходите и за да осигури пропорционален ръст и на приходите, завиши прогнозата за икономически растеж. Въпреки, че прогнозният БВП бе увеличен с 11 млрд. лв., не се оправдаха очакванията за голямо преизпълнение на данъчните приходи за 2022 г. след ревизирания размер на БВП, посочва финансовото министерство. С актуализацията на Бюджет 2022 г. бе продължено действието на по-ниската 9% ставка ДДС за ресторантьорски услуги, фитнеси, книги, бебешки храни, което трябваше да приключи в средата на годината. Наред с това бе добавена нулева ставка ДДС за хляба и брашното, а също така 9% ДДС за парното и прирогния газ за домакинствата.
В крайна сметка събраните данъци в държавния бюджет през изминалата година се оказаха в размер на 31,6 млрд. лв., което е само със 100 млн. лв. повече спрямо планираното. Преизпълнението идва от корпоративните данъци и от данъците върху доходите на физическите лица, докато косвените налози - ДДС и акцизи, са под нивата на планираните за годината, посочва МФ.
По-подробна справка за постъпленията по видове данъци към декември още няма, но данните за ноември са показателни. Според тях приходите от ДДС за 11-те месеца са в размер на 13.977 млрд. лв., което е 87% от планираните 16 млрд. лв. От акцизи са събрани 5.220 млрд. лв. - 89,7% от разчета.
В същото време от корпоративни данъци към ноември 2022 г. в хазната са влезли 4.361 млрд. лв. или 8,5% над годишния план. Сравнени с данните към ноември на предходната година постъпленията от тези налози нарастват с 1.127 млрд. лв. (34,8 %). Тези добри резултати при корпоративни данъци индикират и за възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за небитовите потребители на електрическа енергия, посочва МФ. От ведомството подчертават, че много от предприятията са прехвърлили тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации е довело до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби.
Приходите от данъци върху доходите на физически лица са 4.896 млрд. лв. в края на ноември. Това е 98% от планираното и с 436,7 млн. лв. (9,8 %) повече от предната година. Ръстът се дължи основно на повишените с актуализацията на бюджета в средата на 2022 г. възнаграждения в бюджетната сфера, както и на повишената преди това от 1 април минимална заплата от 650 на 710 лв.
Финансовото министерство прави и много съществена забележка в отчета си с предварителните данни за изпълнението на бюджет 2022: "Параметрите по изпълнението на приходите са добри, но не се дължат на трайна промяна в икономиката, която да позволи бюджетните приходи да нарастват трайно и устойчиво през следващите години."
Служебният финансов министър Росица Велкова остро се противопостави на удължаване на действието на по-ниските ставки ДДС и през тази година. Те бяха въведени заради ограниченията на ковид-пандемията през 2020 г.
Депутатите от 48-ия парламент гласуваха ресторантьорските услуги, кетърингът, фитнесите и другите спортни съоръжения да останат с 9% ДДС още една година. Нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното също е удължена до края на 2023 г. - тя трябваше да важи до 1 юли 2023 г.
За бебешките храни и пелени, както и за книгите депутатите гласуваха ДДС да остане 9% безсрочно, като към тях добавиха вестниците и списанията.
Загуби за 520 млн. лв. за бюджета са тези данъчни намаления, изчислиха от финансовото министерство и предупредиха, че диференцираните ставки ДДС опасно се разрояват.
Без промяна остава срокът на действие на 9% ДДС за парното и природния газ - 1 юли 2023 г.
ОЩЕ: НС реши: Oще година ресторанти и хотели с 9% ДДС, за хляба и брашното - 0
