За пореден път, две от десните партии извън парламента - ДСБ и "Да, България", изразиха несъгласие с желанието на ГЕРБ да свали прага на плащанията в брой в България - от 10 000 лева на 5 000 лева.
Този път опитът е факт по инициатива на финансовия министър Владислав Горанов, който не за пръв път се намесва решително на тема "законодателство". Припомняме, че чрез правилника за облагане с ДДС той прокара облагане т.нар. данък "уикенд" - използване на служебни вещи и активи за лични нужди.
На първо четене свалянето на прага на 5 000 лева вече е факт. Това е поредният пример, в който ГЕРБ облагодетелства големите играчи за сметка на допълнителни разходи за малкия бизнес и обикновения гражданин, категорични са ДСБ и "Да, България". Двете партии посочват до какво ще доведе това:
1. Съществени допълнителни приходи за банките от такси и комисионни.
2. Не стигнаха 3 години на ГЕРБ и финансовият министър да изпълнят Закона за акцизите и данъчните складове и да монтират контролни измервателни уреди на производителите на алкохол и цигари. Властта освобождава от контрол „големите” и прилага все по-рестриктивни мерки към "малките".
3. Увеличаване на сивата икономика. Хората ще бъдат принудени да откриват сметка в банка за покупка на автомобил. В районите със слабо развита банкова мрежа това ще означава разходи за транспорт до друго населено място. Налагането на подобни разходи ще мотивира много хора да декларират по-ниски стойности на сключените сделки, за да си спестят разходи.
4. В по-слабо развитите икономически региони има и по-слабо развита банкова мрежа. Намаляването на прага за кешови плащания ще се отрази особено негативно точно на най-бедните региони.
5. Във връзка с горното, в районите със слабо развита банкова мрежа, възможностите за правене на бизнес съществено ще се затруднят, защото например дори седмичното зареждане на магазин е на стойност над 5 000 лева.
6. Гражданите, които стриктно спазват закона, ще понесат значителни негативни последствия в сравнение с тези, които са склонни да декларират занижени стойности на сделките, защото ще бъдат принудени да убеждават другата страна за откриване на банкови сметки и понасяне на допълнителни разходи.
7. Намеса на държавата и банките в личното пространство на гражданите, за които ще се събира информация за повечето покупки. Ако тази информация не се съхранява достатъчно внимателно, може да се превърне в обект на незаконна търговия и основание за изнудване и тормоз над граждани.
