И работниците, и работодателите искат да се свърши повече работа. Това заяви изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов във връзка с идеята де факто работният ден да стане 9 часа, чрез промяна в Кодекса на труда за увеличаване на извънредното работно време от 150 часа на 300 часа.
Ако искаме ръст на БВП и на производството, това не може да стане чрез увеличение на работниците, а само чрез работа, добави той пред БНТ, тъй като имало дефицит на кадри в България на всякакво ниво.
Извънредният труд е много деликатна тема – има много работа. Иска се с по-малко на брой работници да се свърши цялата работа, която има. Това означава, че се стига до злоупотреби със заплащането и отчитането на извънреден труд. Така д-р Валери Апостолов от КТ „Подкрепа” коментира темата, като заяви, че и сега законодателството ни нарушава европейска директива. Причината – има до 150 часа извънреден труд за 6 месеца, а в директивата слага граница от 4 месеца.
Почти 50% от извънредния труд не се отчита и заплаща – категорично против сме тези предложения, добави Апостолов.
Извънредният труд наистина е забранен от Кодекса на труда и може да бъде прилаган само при изключителни случаи, но той всъщност е доброволен труд, коментира Иванов. И припомни, че извънредният труд сега по закон се плаща с 50% повече от нормалната ставка през работни дни, 75% през почивни и 100% при официални празници.
Съвсем лесно е всеки работодател да си направи синдикат и с няколко души да си прокарва каквито интереси са му угодни. При извънредния труд има физическа и психическа натовареност на организма. Това води до лоша концентрация, до лошо трудово изпълнение и до предпоставки за сериозни трудови злополуки, обобщи Апостолов. Работниците полагат извънреден труд, защото заплащането е ниско – в Европа се говори за намаляване на работната седмица, във Финландия дори за 4-часов работен ден, каза още той.
Размерът на възнагражденията е такъв, какъвто е – извънредният труд се полага със съгласието на работника, настоя обаче Иванов. И подчерта, че европейската директива, за която говори Апостолов, не определя лимит за извънредния труд, това си било решение на съответната държава-членка.
В този ред на мисли, директорът на АИКБ коментира, че трябва да има работещ механизъм за договаряне на минимална работна заплата. Засега със синдикатите има съгласие, че следва минималната заплата да се договоря за три групи – нискоквалифицирани, средноквалифицирани и висококвалифицирани. Няма обаче договорена основа за механизъм. Сега минималната заплата е 610 лева на месец, като Иванов се съгласи, че това е малко, но и не отрече, че работодателите всъщност не са съгласни за 610 лева на месец, а за по-малко.
Производителността на труда е функция на неща като оборудване и технология, смята Апостолов и посочи кой е отговорен за това - работодателят. Той не пропусна да каже, че всички коментирани теми са част от пакета от 40 мерки за труда и икономиката, който се обсъжда между работодателите, синдикатите и държавата. Мерките са разпределени в 4 направления за реформи - бизнес среда и икономика, енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси. Сред предложенията са – първите три дни от болничния да се върнат в НОИ, минималната заплата да е по икономически сектори, да се възстановява данък общ доход на бедните в края на годината. Друга тема е реформа в социалното подпомагане, а предложението е плащанията да се обвържат с редовното ходене на училище и полагане на общественополезен труд на възрастните. Да се дават и помощи за вода, е друга идея на бизнеса и синдикатите. Има и идея да се разработи национална програма за трансформация на комплекса “Марица - Изток” и България да се включи в програмата “Въглищни региони в преход” - заради т.нар. "зелена сделка" на ЕС. А до какво може да доведе тя - научете в специален анализ, правен за Actualno.com!
