"Правителството подкрепя действията на БНБ. Няма да допуснем гражданите да загубят нито 1 лев", заяви зам. министър-председателят по икономическото развитие Даниела Бобева, съобщиха от правителствената пресслужба.
Бобева припомни, че атаката срещу КТБ не е от вчера, а е започнала още миналата година. "В момента български предприятия с държавно участие имат около 130 млн. лв. в КТБ, а заварихме около 700 млн. лв. държавни пари в нея", съобщи тя и уточни, че няма държавно дружество, което да държи повече от 25% от средствата си в една банка.
Бобева обясни, че в договора на България с ЕС и в Закона за БНБ е записано, че централната банка не може да иска и да получава указания от публични институции. Чрез консервативните си регулации БНБ е предпазила банковата система от глобалната криза, подчерта вицепремиерът. "Много от централните банки не успяха да овладеят кризата с кредитите в чужда валута, като Унгария и Австрия, например. Българската банкова система бе предпазена и от друг системен риск - масовото заемане на средства в щатски долари", обясни Бобева пред Дарик. Към достиженията на БНБ тя добави факта, че когато цялата европейска банкова система не е била в добро състояние, българските подразделения на европейски банкови институции са се справяли добре.
Зам. министър-председателят призова неспециалисти да не коментират банковата и финансовата стабилност, тъй като могат да създадат излишно напрежение. "Колкото повече се запази спокойствие, толкова по-бързо ще се мине през този етап", подчерта Бобева и допълни, че в България има макро-икономическа стабилност и случаят с тази банка е изолиран. "Надявам се да сме достатъчно мъдри да не режем клона, на който седим", заяви вицепремиерът. Според нея основният проблем в реакциите при кризи е превенцията, която се неглижира. Местните органи на властта се оплакват, че нямат бюджет, нямат ресурс. "Мисля, че в рамките на бюджета всички институции би трябвало да се справят доста по-добре", заяви Бобева.
Тя посочи някои негативни ефекта, които се очаква наводнението да нанесе върху икономиката. Един от тях е разрушената инфраструктура, която трябва да се рехабилитира. Нанесени са щети върху реколтата, особено в Добричко, унищожени са зеленчукови градини. Според нея държавата ще помогне на хората за справяне с щетите. Бобева подчерта, че негативен ефект от наводненията може да се очаква и върху туризма. Нашите посолства и консулства са информирани да предоставят обективна информация, а тя е, че само на един, два плажа има проблем", каза още госпожа Бобева.
Вицепремиерът съобщи, че няма сигнали за нарушения на доставките на газ от Русия. "Още в началото на кризата в Украйна започнахме да осигуряваме резерви. В хранилището в Чирен има газ поне за два-три месеца, в зависимост от потреблението. Обсъдихме въпроса необходимо ли е второ хранилище и становището е, че е необходимо", коментира тя. Вицепремиерът каза още, че правителството работи по три приоритетни проекта за интерконекторни връзки с Гърция, Турция и Сърбия. В сряда с правителството реши да създаде междуведомствена работна група за ускоряване работата по интерконекторната връзка с Гърция. Очакванията са тя да бъде готова след 2017 г.
Бобева коментира и бъдещето на проекта "Южен поток". "Около Южен поток винаги е имало доста емоции. Това не е само български проект, а е проект в интерес на няколко държави. Австрийският канцлер, например, е казал, преди посещението на президента Владимир Путин за подписване на договор за създаване на проектна компания, че "Южен поток" е приоритетен проект за Европа. Още в началото на преговорите на настоящето правителство с Русия премиерът Пламен Орешарски обяви, че този проект ще се реализира при спазване на европейските правила", подчерта Бобева. Тя допълни, че Европейската комисия е изпратила бележки, даден е срок да се отстранят несъответствията и се водят преговори. "Говорим за хубав проект. Говорим за ЕК и ние като лоялен член на ЕС трябва да спазваме изискванията. Всички държави харесват проекта. Вървим напред", коментира вицепремиерът. Тя съобщи за проявен интерес от страна на Черноморската банка за търговия и развитие, която провежда годишната си среща в София, да участва в проекта "Южен поток".
Бобева, която е председател на Съвета на управителите на ЧБТР, поиска банката да има по-активна политика, по-агресивна стратегия за кредитиране."Един от големите проекти, който насърчаваме, е в корабостроенето. Водят се преговори между българските корабостроителни и кораборемонтни заводи, ББР и ЧБТР за създаване на специфичен финансов продукт за тази индустрия. Има проекти в машиностроенето и в производството на електрическо оборудване, към които банката проявява интерес.
