Даниел Петков е народен представител от ПГ на „БСП за България“ и член на Комисията по земеделието и храните в парламента. Пред novapress.bg депутатът изказва своето мнение по повод решението на правителството, с което задължава големите вериги за хранителни стоки да продават българска продукция на половината от търговската си площ.
Г-н Петков, ще сработи ли намерението на правителството да бъдат разделени големите хранителни вериги така, че половината продукция, която се продава, да е родна?
Предложението е направено в специфични за страната условия, имайки предвид че се намираме в ситуация на извънредно положение, предизвикано от вирусно заболяване COVID-19. Това наложи редица ограничителни мерки за борба с вируса, които ще имат своите социални и икономически последици.
По отношение на направеното предложение до отмяна на извънредното положение с акт на Министерски съвет да могат да се въвеждат временни мерки за защита на производството на храни, произведени на територията на Република България, и вече приетото постановление на Министерски съвет смятам, че то е във време, в което са наложени рестриктивни мерки по отношение функционирането на пазарите /КООП пазари/, където са представени традиционно български стоки. Заради извънредното положение те не могат да достигнат до потребителите. Тези мерки надали ще успокоят българските земеделски производители, моето мнение е, че по-скоро не. Не смятам, че мерките са навременни, но все пак това е началото на един сериозен за обществото ни дебат.
Какво реално ще се случи?
Веригите магазини основно за хранителни продукти имат изградени схеми за доставка. Предвид създалата се ситуация търговци от такъв мащаб трудно биха могли да променят основните си доставчици на земеделска продукция в толкова кратки срокове, както и политиката си за функциониране.
Тези производители, които разчитат традиционно да продават своята продукция на затворените пазари, ще останат без възможността да продадат тази продукция. Тя е нетрайна и практически производителите ще понесат сериозни загуби.
Само по време на криза ли е актуален този проблем?
Смятам че този въпрос не трябва да се разглежда в контекста на кризата, трябва да бъде разглеждан трайно със създаване на надлежно законодателство, което да има траен ефект за бъдещ период, необходима е законодателна рамка, която да даде сигурност на всички по веригата производители, преработватели, търговци. Причини за това има много и някои от тях са – дали са конкуретноспособни на пазара нашите земеделски производители (ЗП), тъй като те получават по малко европейско субсидиране от европейските ЗП за произведената си продукция, тоест тук трябва да се търси предоговаряне от страна на правителството, за преодоляване на тези неравенства а те са в пъти.
На второ място е голямата диспропорция при отглежданите култури. В България има много добре развито зърнопроизводство и много малка част ЗП, занимаващи се с производството на плодове и зеленчуци, мляко и месо. Трябва стратегическо държавническо решение с действие за напред за вбъдеще, за да бъде устойчиво това производство и да има възможността да решава конкретни проблеми на бранша, иначе ще бъдем изправени пред ситуация, в която ще разглеждаме създалите се проблеми през месец два, но без конкретни решения.
След близо 5 години наши усилия накрая започна да се мисли за българските производители и как те да имат достъп до големите хранителни вериги.
Какви са предложенията на левицата?
Ние бяхме и сме за българското производство и това е причината да внесем законопроект още през 2017 година, който беше отхвърлян от управляващото мнозинство. Ние, като политическа партия неколкократно сме заявявали нашата позиция в посока на подкрепа на малките и средни стопани занимаващи се с отглеждането на точно тази продукция, за която става дума в настоящото постановление на Министерски съвет. Нашето предложение предвижда определен процент от български стоки да присъства на щандовете на големите вериги в България, търгуващи предимно с хранителни стоки. Ако не бъде приложено това правило по-скоро да бъде определена конкретна площ, на която да бъдат изложени стоки – българско производство.
Това са дългосрочни мерки за стимулиране на българското производство, а за конкретната ситуация предложихме да бъдат заделени 30 млн.лв. от бюджета на държавата за справяне с кризата, в която са поставени БЗП. За жалост и това наше предложение беше отхвърлено с актуализацията на бюджета на извънредно заседание на НС през месец април.
Тези наши предложения присъстваха в политическата ни платформа, с която се явихме на парламентарните избори през 2017 година, залегнали са и в политическия ни документ Визия за България. Те показват намеренията, които БСП има за развитието на сектор „Земеделие“ за бъдещ период. Коментирам конкретните ни предложения които са:
В асортимента на търговските вериги (ТВ) с годишен оборот от 2 мил. лева задължително да се въведат следните минимални прагове за произведени в България продукти. 51% плодове и зеленчуци в периода на тяхното отглеждане и 30% извън него, 70% мляко и млечни продукти, 25% месо и местни продукти, 50% пилешко месо, 75% вино и спиртни напитки
Наименованието българско може да бъде поставяно само на продукти произведени в страната, чиято основна суровина е произведена в България. С наименованието свежи плодове и зеленчуци могат да се категоризират само плодове и зеленчуци произведени на територията на България. Сумите събрани от санкции при неизпълнение на закона се събират от ДФЗ и се използват единствено за подпомагане на нашите земеделски производители.
Подобни мерки трябва да бъдат уреди със закон и да имат дългосрочна визия и действие. Това ще даде сигурност както на земеделските производители, така и на преработвателите на селскостопанска продукция и търговците. Трябва да се работи с категорично ясни правила, за да няма нито един ощетен по веригата от мястото на производство до крайният потребител.
А постановлението на Министерски съвет?
Коментираме постановление на Министерски съвет, което по мое мнение има общо значение без конкретни параметри. В него няма конкретни параметри какъв да бъде процента на присъствие на стоки в търговските вериги или другата мярка да бъдат освободени от такси, които оскъпяват стоката, което я прави неконкурентно способна на пазара.
Правителството вероятно разчита, че земеделските производители ще се успокоят с подобни предложения, но аз не смятам така.
