Извън описаните в първата част на материала знакови примери за ролята на държавата в борбата с чисто криминалните деяния – основно задължение, за да можем да кажем, че има въобще държава, през 2018 година се случиха и други събития, които показаха ясно в каква държава живеем. Истории като тези за неоправения път при Своге, срива на Търговския регистър, фалита на застрахователното дружество "Олимпик" ясно демонстрираха колко пробита е държавата ни дойде ли ред за пазарна икономика и как думичката "пазарна" придобива друг смисъл.
Колко струват пътищата ни?
Този въпрос болезнено удари българското общество на 25-ти август, когато отговорът беше даден в друга валута – човешки животи. Тогава автобус с връщащи се от екскурзия възрастни хора се преобърна в Искърското дефиле, точно на един от завоите на пътя при Своге. На място загинаха 15 души, една жена почина в линейката, транспортираща я до болницата, а още четирима души си отидоха през следващите дни и жертвите станаха общо 20. И всичко това се случи ден след като Институтът за пътна безопасност публикува снимки що за ремонт е направен по този път.
При явното подозрение за път, който е правен през пръсти и предвид изсипалия се пороен дъжд точно когато става катастрофата т.е. създадени са условия лоша пътна настилка да се "прояви" в пълната си прелест, прокуратурата тръгна да разследва и тази версия, но в крайна сметка пред съда беше изправен само шофьорът – Григор Григоров. А "Трейс Груп", която се оказа изпълнител на ремонта, се размина само с една по-зрелищна, за пред медиите, полицейска проверка, макар че излязоха анализи, че в асфалта има неща, които не трябва да ги има и че проверката какво има в асфалта след ремонта е на роднинска фирма – на сина на шефа на "Трейс". "Трейс" обаче се оправда, че нямало разпоредби какво да е сцеплението на асфалта и това изглежда подейства да няма съд за фирмата.
Усещането за липса на справедливост беше подсилено и от скандални признания на АПИ. Например – че мантинелата, през която мина рейсът, не била за да спира такива превозни средства. Или че в участък от 360 метра от пътя съставът на асфалтовата смес не е отговарял на утвърдената рецептура. Или че три месеца и половина след катастрофата мантинелата още не беше поправена, защото АПИ и Община Своге взаимно си викат: "Ти си отговорен, ти я поправи". Чак на 27 декември стана коледно чудо и мантинела беше сложена, само за да стане пак скандал - болтовете ѝ се отвивали с пръсти! Или че държавата обяви как "Трейс" отказала да ремонтира пътя за своя сметка, а трябвало, но нищо – МРРБ вече работи гаранционните срокове за пътища да са по-дълги, да има отнемане на лиценз на надзорници - някога. Или че трима министри си подадоха оставките, включително регионалният Николай Нанков, който обаче се върна като зам.-регионален, защото много знаел и можел според наследника му Петя Аврамова.
Джи Пи Гейт
Темата "корупция с еврофондове" (а и без еврофондове) за България сякаш е вечна. През тази година с етикета на черна овца се окичи друга строителна фирма – "Джи Пи Груп", сочена за близка до Валентин Златев.
Скандалът избухна след като МВР арестува журналиста на "Биволъ" Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро близо до Радомир, докато те вървяха по следите на сигнал, че ще бъдат изгорени документи, разкриващи мащабна корупция с евросредства. МВР не се разбърза да даде подробна информация защо, дори обяви, че журналистите не били задържани и предвид публикуван дни преди това материал за мащабна схема за източване на евросредства чрез консултантски компании, свързани с "Джи Пи Груп", духът беше изпуснат от бутилката. Задейства се кризисният пиар – Бойко Борисов нареди на съответните министри да махнат всички, чиито имена се появиха в материала на "Биволъ" за "Джи Пи Груп" и на АПИ да измисли как да не допуска и дава обществени поръчки на "Джи Пи Груп". Това предизвика ответна реакция на компанията, тъй като искането на Борисов беше абсурдно – да няма обществени поръчки за фирмата, докато "си докаже правотата и невинността", след като основен принцип в правото е "невинен до доказване на противното". "Джи Пи Груп" се отказа от ремонта на тунел "Железница", после и от ремонта на трасето на трамвай номер 5 в София. Не се отказа обаче от ремонта на "Граф Игнатиев", но там също гръмна скандал – оказа се, че фирмата печели ремонта на трамвайното трасе с материал (виброизолационна подложка), който след това не използва, а използва подложка, заради която при подаване на офертите е декласирана фирма ПСТ! Скандалът доведе до оставката на зам.-кмета по транспорта на София Евгени Крусев, който се сдоби с обвинение за престъпление по служба, нанесло щета на Столична община от над 5 млн. лева. А "Джи Пи Груп" не посмя и да посочи Бойко Борисов като "сатанизиращ ги", макар че гласът им се чу силно по медиите – как са били очернени.
Прокуратурата обаче запорира 14 млн. евро, свързани с "Джи Пи Груп", но всъщност официалното обвинение е за пране на пари и то за двама души, единият от които съдружник в компанията – Георги Василев, а не за източване на еврофондове.
За разлика от прокуратурата, "Биволъ" продължи да рови – обяви, че месец след ареста на Стоянов журналистите намерили обгорял документ, точно на мястото, където бяха горени документи и уж силите на реда ги бяха прибрали и обезопасили. А работата по възстановяване на намереното от "Биволъ" продължава.
Сривът на Търговския регистър и фалитът на "Олимпик"
Горе-долу по едно и също време – в началото и средата на август, станаха две знакови събития дори за българската история. Първото беше сривът на Търговския регистър, продължил почти целия месец, а второто – фалитът на кипърския застраховател "Олимпик". И двете събития показаха какъв жив кълбовиден орган под мъжкия полов орган е държавата.
Регистърът падна на 10 август, като уж нямаше да е достъпен за ден. Да, но денят си мина и бързо всички разбраха, че нокдаунът е нокаут. Четири дни след като Търговският регистър се спомина, излезе информацията, че изгорели харддискове са причината за кончината. И започна голямото чакане – кога регистърът ще заработи. Защото без него де факто икономическият живот в страната беше блокиран. А докато чакахме, Бойко Борисов намери проблемът – калпави били дисковете, защото са купени евтино. Трагикомедията стана пълна, когато ръководителят на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова официално си призна, че не знае кога отново ще има регистър и че няма да подава оставка, защото във време на криза трябва да е на поста си, за да я реши – нищо, че ей така, по принцип, такива, които допускат кризи, не ги (оставят да ги) решават. Все пак, дори за България, това се оказа много и Даскалова беше отстранена, след като лъсна и богата ѝ душевност във Facebook, както и че си седяла на работа въпреки одитен доклад колко (не)става. А опасенията, че кризата е предизвикана умишлено, че има мотив - някой да изтрие или преправи нещо, растяха. Появиха се и предположения – за криене на 20 млрд. лева ДДС.
На третата седмица от анихилацията стана още по-забавно – извънредно заседание на парламента и Бойко Борисов да обяснява. Е, обясни – и излезе, че трябва да не се пита много-много кой си е пипал ушите, защото отговорниците по поддръжката от "Лирекс" можело да се разсърдят и да емигрират в Япония – там, откъдето дошъл именит експерт да помага в електрошоковата терапия за съживяване на регистъра. А покрай цялата работа тръгна и изпълнението на идеята да има единно държавно хранилище за критични бази данни като тази на регистъра – че като се срине нещо, направо да гасим цялата държава.
В крайна сметка, на сакралната дата 27 август, регистърът възкръсна - поетапно. Но два месеца по-късно пак замириса на проблем, след обявена спешна поръчка за 120 терабайта памет. И в поръчката пишеше, че след 34 дни ще има проблеми, ако не се действа бързо – защото още се разследвало и явно на следствието му трябва определена част на хардуера. За да дойде и грандиозният финал – раздадени са бонуси в Агенцията по вписванията за "постигнати резултати", но не на всички, според новата шефка Габриела Козарева (чиято професионална биография подозрително прилича на тази на Даскалова, с връзки към Пеевски). И освен това – имало формула, заради нея и бонуси, няма как. Хвала – а за сигурността на регистъра бяха пуснати още две обществени поръчки, за подобрение на ИТ инфраструктурата. И така – до следващия път.
Докато Търговският регистър все пак тръгна, то застрахователят "Олимпик" отиде, та се не видя. На 14 август стана ясно, че компанията е в несъстоятелност. И лъсна най-големият проблем – "Гражданска отговорност", защото Българският гаранционен фонд обяви, че не плаща обезщетения за изгорели застраховки – само за настъпили щети след пътен инцидент и то като парите идват от Кипърския застрахователен фонд. Бързо стана ясно и защо се стигна дотук – КФН също си е пипала ушите и е спала за сигналите, че собственикът на "Олимпик" е испанец, който е с наложена забрана за инвестиционна дейност в Испания, защото е менте. Вместо това Комисията обяви, че 9,35 млн. лева премии ужилените трябва да си ги търсят от "Олимпик" – т.е. в Кипър, където тръгна дело и още си продължава. Лошото в случая е, че така и не е ясно дали българските клиенти на компанията ще станат автоматично кредитори или ще трябва да доказват пред кипърския съд правен интерес да са кредитори. За второто държавата обеща правна помощ - но звучеше като от умрял писмо. И да не забравяме – по европейски статистики гражданските и административните съдебни процеси в Кипър се точат най-дълго от всички страни в ЕС, по 5-6 години средно!
Заради кашата от КФН си тръгна зам.-директорът по застрахователната дейност Ралица Агайн, но след като стана ясно, че правителството не може да я уволни, а трябва тя сама да реши да си ходи – понеже по закон не било предвидено друго. Но най-жалкото беше, че нямаше никакви протести на ударените около 200 000 българи-клиенти на "Олимпик" – затова си плащаме всичко не по два, а по три пъти.
А колкото до това кой е виновен и на юридически език - в Договора за създаване на ЕС пише следното за дейността на застрахователите в рамките на ЕС: "Под "право на установяване" се разбира "правото на предприемане на дейност от самонаето лице, както и създаването на предприятия (дружества или фирми) в друга държава-членка при условията, предвидени от нейните закони за собствените ѝ граждани и предприятия" (чл. 49 във връзка с чл. 54). И, както каза адвокат Николай Димитров, никой не ни е виновен, като не сме си написали закона! Това специално за глупостите на Ралица Агайн, че не можели да откажат на застраховател от друга страна-членка на ЕС да дойде на българския пазар. Както и за синонимните глупости, но на Бойко Борисов. Но пък и КФН се сети, че след като Агайн си подаде оставката, може да обвини само нея за случилото се, защото се оказа, че от Кипър предупредили за балона "Олимпик" още преди 3 години! Не че в Кипър също много са се разработили институциите - както не работят и у нас, а проблемът с "Олимпик" може да се окаже просто едно малко предястие за бъдеща грандиозна застрахователна криза предвид неща като т.нар. "скрити румънки" - дайте си труд и научете в активния линк!
Сагата "КТБ"
Четири години по-късно правосъдието за най-крупния обир в новата история на България си остава далеч – най-малкото защото 5000 страници обвинение трябва да бъдат изчетени на глас в съда. Пореден повод за кърпене на наказателното законодателство, което почна в края на годината - да не се чете обвинителният акт в съдебна зала т.е. да не знаеш официално в какво си обвинен. А годината започна с отлагания на старта на делото, защото го нямало Цветан Василев?! Има да го чакаме ... Той продължаваше да говори понякога – например за да каже, че главният прокурор Сотир Цацаров е получавал по 100 000 евро на месец от Делян Пеевски. Докато делото се мотаеше, излезе нов списък с (предполагаемо) облажили се от хранилката "КТБ". Най-силно срещу данните от него реагира Меглена Кунева - защото името ѝ светеше в списъка.
Мина и т.нар. закон на Пеевски за КТБ. По същество с него със задна дата по него се анулират редица цесии, като подозрително миришеше на анулиране в случаи като този с "Дунарит". И въпреки президентското вето, законът си мина – просто с малко забавяне.
В крайна сметка, на 27 февруари съдът стартира делото "КТБ" и без Цветан Василев в съдебна зала – той и до днес си е в Сърбия, защото "е поръчан" според адвоката му. Другите обвиняеми, всичките част от структурата на управление на КТБ, са в обсега на българското правосъдие - Александър Панталеев, Илиан Зафиров, Георги Христов, Георги Зяпков, Елка Стойкова, Елена Инджева, Рангел Стойчев, Светлана Георгиева, Снежанка Велева-Стефанова, Маргарита Голева, Красимир Хаджидинев, Маргарита Петрова, Мария Димова, Борислава Тренева-Кючукова, Цветан Гунев, Румен Симеонов, Славияна Данаилова-Велева. Появиха се и други обвинения – за квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев, заради умишлена безстопанственост - всъщност облагодетелстване на Иван Костов и дъщерите му да си спасят общо 440 000 лева, но чудно защо бившият директор на управление "Банков надзор" в БНБ и настоящ заместник-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) Нели Кордовска си остана без сериозно обвинение, след като е знаела каква е ситуацията в КТБ часове преди да отиде да си изтегли парите от там. Но това хич не беше толкова чудно, след като журналистът Николай Стайков разкри, че прокуратурата не е разпитала много хора на високи постове за КТБ, а е трябвало. Дали ще ги разпита догодина – ха дано, ама надали!
