Не един и два бяха скандалите в родната икономика тази година. Сред „отличилите се” такива бе замразяването на европейските средства по Оперативна програма „Околна среда”.
На 3 октомври министърът на околната среда и водите Искра Михайлова обяви, че България ще загуби стотици милиони по програмата заради несвършена работа по много проекти от изключителна важност. Запитана как ще се компенсират липсващите средства, след като правителството на ГЕРБ сключи договори за около 4 млрд. лева, а има налични 2 млрд. лева, тя каза: "Не се притеснявайте, толкова са забавени проектите, че те няма да се случат!". Искра Михайлова предупреди, че има цели групи проекти, обречени на провал.
"Нито един от 26-те проекти в един пакет, които са със сключени договори за инженеринг, подготовка, проектиране и изпълнение за над 850 милиона лева, няма да се случи. По тях не е работено, те не са завършени. Само 5 ще завършат фазата по проектирането до края на тази година, останалите ще продължат с това през 2014 г.”, заяви тогава тя.
Десетина дни след това официално бе спряно плащането на средствата заради груби нарушения при провеждането на обществени поръчки. От ЕС обясниха, че спирането не означава, че България губи пари, а че се отлага осребряване на фактури за разходи по проекти в цитираната програма.
Оказа се обаче, че замразените европейски средства по „Околна среда” ще натоварят държавния бюджет с 200 млн. лева до края на годината. При спирането на парите, поне за няколко месеца, това означава, че правителството ще трябва да ореже други разходи, предвидени до края на 2013-та, за да плаща по екопроекти. След време Брюксел може да възстанови тези плащания - въпросът е дали ще убедим Европа, че вече харчим европарите прозрачно. Министърът на финансите Петър Чобанов увери, че средства за стартиралите вече по програмата проекти ще има, като до края на годината трябва да се платят 250 млн. лева.
В края на ноември Европейската комисия изпрати официално писмо до българското правителство, от което стана ясно, че огромна част от проектите и поетите обществени поръчки по оперативна програма „Околна среда” подлежат на повторна проверка – в противен случай програмата може да загуби част от финансирането си. Засегнатите проекти са над 450, а всеки от тях има по няколко обществени поръчки – често между 7 и 8.
В писмото на ЕК се посочва, че европейски одитори са проверили четири проекта, финансирани по ОПОС и са установили следните пет нарушения: налагане на недостатъчни финансови корекции заради установено смесване на критерии; недостатъчно дълги уведомителни срокове за подаване на оферти; дискриминация на база членство в Българската търговско-промишлена палата; неравнопоставено третиране на кандидатите по време на етапа на подбор; нередовно удължаване на крайния срок на подаване на оферти.
В началото на този месец пък ЕК спря междинните плащания по програмата. Решението и последвалото писмо са в резултат на констатациите на одит, който дефинира недостатъци на системата за управление и контрол на програмата. Констатира се, че Управляващият орган не е идентифицирал нито един от пропуските и нередностите, установени по време на одита.
След като политическите сили у нас се опитаха да прехвърлят едни на други вината за така създалата се ситуация, ръководителят на представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев заяви, че ЕК не е обвинявала конкретни лица или политически партии за нарушенията. „Да се твърди нещо подобно е пълно изопачаване на фактите - още повече, че в писмото от 27 ноември, с която Комисията формално информира българските власти за прекъсването, и мерките, които трябва да се предприемат, имена не са споменати”, заяви Златев. Той добави и че става въпрос за проекти както от времето на ГЕРБ, така и от времето на Тройната коалиция.
Според едни от последните изказвания на министър Михайлова има вероятност ЕК да освободи парите по ОП „Околна среда” през февруари или март. "Амбицията ми е проверките за междинните плащания по ОП „Околна среда” да приключат през февруари. Ако всичко е наред, и Европейската комисия е съгласна с мерките, които сме предприели, комисията може да освободи средствата веднага. Т.е. ако приключим през февруари, средствата може да бъдат освободени през март", заяви Михайлова.
Нещата обаче не се успокоиха особено. Преди броени седмици ръководителят на програма „Околна среда” Малина Крумова подаде оставката си. Според писмото с мотивите на Крумова до екоминистъра, тя и управляващият орган на програмата са били подложени на линч "от парламентарната и медийната трибуна" след като се разгоря скандалът със спирането на европейските плащания по програмата.
„Преувеличаването на един технически въпрос изпраща послания за неспособност в ЕК, което ще го задълбочи", пише ръководителят на ОПОС. Тя смята, че целенасочено е ограничаван достъпът й до информация и по този начин тя не може ефективно да ръководи програмата.
Управляващите органи на европрограмите според Крумова са изолирани от процеса на взимане на решения, като "на тях им се спускат нареждания". От писмото й става ясно, че вицепремиерът и отговарящ за еврофондовете Зинаида Златанова не е провела среща с управляващите оперативните програми вече повече от шест месеца, откакто е на поста си.
Дали наистина плащанията ще бъдат освободени и има ли надежда за спасяването на проектите – предстои да разберем през 2014 година.
