Освен политическия обзор на годината, Actualno.com представя на Вас, уважаеми читатели, няколко важни икономически теми, които оказаха и оказват много голямо влияние върху живота в България. Продължаваме с газопровода "Южен поток".
Безспорно проектът бе една от най-дискутираните теми през тази година. Именно през 2013 той официално стартира в България, но причините за интереса към него са много – вложението на милиарди като инвестиция, въвличането на редица страни, спекулациите чии интереси са замесени и последното – ще предоговорят ли всички държави-участнички в проекта условията според изискванията на ЕС?
Дебатите около „Южен поток” бяха разгорещени още в края на миналата година. Тогава кореспондентът на "Комерсант" в България Николай Марченко заяви, че подписвайки инвестиционното решение за строителството на газопровода, българските власти нарушават основните закони на ЕС, а именно – заобикаля се Третият енергиен пакет на Съюза. „Управниците ни се правят, че защитават националния интерес, а „Газпром” – че прави отстъпки, но нито едното не е вярно”, коментира тогава Марченко.
На 7 декември 2012 г. руският президент Владимир Путин официално даде старт на изграждането на морския участък на „Южен поток”. Заедно със "Северен поток", който минава по дъното на Балтийско море, "Южен поток" създава условия за надеждно, безусловно снабдяване с руски газ на основните потребители в Южна Европа, заяви руският държавен глава и допълни, че не се съмнява, че няма да има никакви щети за екологията.
В началото на 2013 г. бе предположено, че руският газ ще потече към Варна две години по-късно. Стана ясно, че морската част на газопровода ще бъде 930 километра - от Русия, през турската икономическа зона, до България. Максималната дълбочина, на която ще се полагат тръби, ще е 2250 метра, а край Варна газопроводът ще излезе в местността Паша дере.
Нещата около проекта обаче не вървяха гладко по времето на служебното правителство. Тогавашният премиер Марин Райков заяви, че се предвижда преразглеждането на инвестиционното решение за българската част от тръбата, настоявайки, че предишните власти са се съгласили да участват в нея при неизгодни условия. Източник на руския вестник "Комерсант", близък до правителството, коментира, че проблемите са в "икономиката на проекта". Според него българската отсечка е прекалено скъпа /3,3 милиарда долара/, а държавният Български енергиен холдинг /БЕХ/ притежава 50% в компанията оператор "Южен поток България АД".
В началото на лятото шефът на „Газпром” Алексей Милер коментира, че проектът изостава от първоначално предвидения график, но че няма съмнение, че през декември 2015 година по газопровода ще потече първата доставка газ и за България. От своя страна премиерът Пламен Орешарски и икономическият министър Драгомир Стойнев увериха Милер, че „Южен поток” е стратегически за страната проект. В средата на отпускарския сезон Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри Доклада за оценка на въздействието на околната среда на газопровода „Южен поток". Неправителствените организации гласуваха „за" даване на зелена светлина на проекта, но внесоха шест становища с особено мнение за ревизия и допълване на ДОВОС в раздел „Безопасност и здраве".
На 31 октомври проектът официално стартира в България. Премиерът Пламен Орешарски и президентът на "Газпром" Алексей Милер наблюдаваха дистанционно на видеостената в Министерски съвет първата заварка на газопровода. Българската страна няма да инвестира нито лев в този проект, но параметрите са направени така, че те са изгодни за България, заяви Орешарски. Милер пък отбеляза, че доставките на газ по "Южен поток" ще намалят цената на газа за България, защото "синьото гориво" ще се доставя директно в страната ни.
Още същия ден обаче от Европейската комисия напомниха, че "Южен поток" не е сред приоритетните за Европейския съюз проекти, както и че осъществяването му трябва да бъде съобразено с европейското законодателство. "Инфраструктурните проекти на територията на Евросъюза трябва да са в пълно съответствие с общностното законодателство за околната среда, обществените поръчки, конкуренцията и вътрешния енергиен пазар, включено в така наречения "Трети енергиен пакет"", заяви Марлене Холцнер, говорител на Европейската комисия по въпросите на енергетиката.
При откриването икономическият министър Драгомир Стойнев се похвали, че на преговорите с „Газпром” сме договорили 4,25% лихва за строежа и дивидент още от първата година на експлоатация – 2,8 млрд евро до 2043 година и 715 млн. евро дивидент само за БЕХ. Стойнев не пропусна да каже, че при предишното правителство е било почти договорено лихвата да е 8%. Освен това министърът изясни, че всички осигуровки и заплащането на строежа на българската отсечка на ще се покрият от руската страна и ще се разкрият до 2500 работни места. Идеята е повечето поръчки да се поемат от български фирми. И, разбира се, че България няма да плаща нищо за строежа на "Южен поток" на наша територия. Нещо, което се оказа, че не е съвсем така - на 18 декември стана ясно, че България влиза със 195 млн. лева в проектната компания за изграждането на "Южен поток" у нас. Аргументът на управляващите е, че това са пари, които дава БЕХ т.е. не са държавни. БЕХ обаче е компания със 100% държавно участие.
Официално обаче беше съобщено, че строежът на газопровода в България ще е 3,5 млрд. евро – т.е. доста по-скъпо, отколкото досега се говореше. Освен това всичките предимства за страната ни в лицето на дивидентите ще станат факт само ако газопроводът заработи на 100% от капацитета си. Това означава, че ако "Газпром" не пусне пълен капацитет, то договорката с дивидентите няма да се изпълни в размера, в който казва Стойнев. България обаче е длъжна и да допусне трети компании до газопровода, които да доставят газ до трети страни без да има българско участие във веригата - според законодателството на ЕС.
„Южен поток" няма да създаде проблеми за околната среда у нас, ако инвеститорите изпълнят всички предписания на екологичната оценка, категорична бе и министърът на околната среда и водите Искра Михайлова. По думите й в момента има неправителствени организации, които обжалват Оценката за въздействие на околната среда, заради опасението, че помпената станция, която ще е в близост до Варна, ще е много шумна.
Въпреки възхвалите на редица политици за проекта, не толкова позитивно гледаше на нещата бившият енергиен министър Трайчо Трайков. „От „Южен поток” ще спечелят някои лица в „Газпром”. А ситуацията е много плашеща – цената на целия газопровод вече е три пъти по-висока, има изключително малък срок за поръчката за строеж – само за две седмици. Т.е. за този срок се подава оферта за проект за 3,5 млрд. евро, която включва изграждане на тръба, слагане на различни измервателни уреди, окомплектоване на станции и куп други неща – как се случва това”, попита Трайков. Той посочи името на компанията „Газстроймонтаж” – според Трайков тя ще спечели поръчката или някоя близка, фасадна до нея фирма.
Името на компанията, която ще изгражда българския участък от газопровода "Южен поток", ще стане ясно до края на декември. Тогава по план трябва да приключи втората част на търга за изпълнител на проекта. В първия кръг са се появили 7 кандидати. В повечето случаи става въпрос за консорциуми от чужбина, но има и български подизпълнители, твърдят запознати. Това стана ясно в средата на ноември. Пак тогава се обяви, че ще има нов конкурс за работно проектиране, доставка на оборудване, строително-монтажни дейности, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на газопровода "Южен поток" в България. Тогавашната процедура бе прекратена, заради множеството постъпили заявления от потенциални кандидати, които са искали допълнителни разяснения по конкурсната документация и тълкувания на условията.
Малко по-късно през месеца във Варна бе предизвикан смут, след като граждани съобщиха, че в близост до плажа Паша дере във Варна вече са струпани големи машини и тече подготовката за таен и незаконен строеж на морската част от газопровода "Южен поток". Тогава хората напомниха, че за строителството на морската част от газопровода все още няма нито официално одобрена от екоминистерството Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), нито официален подробен устройствен план. От компанията "Южен поток Транспорт", която отговаря за строителството на подводната отсечка на газпровода, обаче заявиха, че строеж няма, а просто се правят проучвания за по-детайлна информация, необходима за инженерния проект на микротунелите за газопровода.
В енергетиката имаше и редица изненадващи рокади през годината, които се отразиха на "Южен поток". Една от тях беше свалянето на Владимир Инков от поста шеф на НЕК и назначаването му за ръководител на „Южен поток” на българска земя. Припомняме, че според слуховете преди време Инков е бил освободен от поста си на съветник на бившия енергиен министър Делян Добрев заради източване на европейски средства. С неговия подпис са изплатени парите от скандален проект за 4 млн. евро по програма ФАР, от който са изчезнали близо 1 млн. евро.
В началото на декември се стигна и до едно от най-драматичните развития по темата „Южен поток”. От Европейската комисия заявиха, че двустранните споразумения между Русия и България, Русия и Сърбия, Русия и Унгария, Русия и Гърция, Русия и Словения, Русия и Хърватия плюс Русия и Австрия за изграждането на газопровода са в нарушение на европейското право. Нарушения бяха отчетени по няколко параграфа, сред които това, че договорите трябва да гарантират свободен достъп на трети компании до тръбата. В сегашния си вариант на двустранни договорки проектът „Южен поток” не е съобразен със законодателството на Европейския съюз, потвърди и говорителят на европейския комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер Марлене Холцнер.
Коментарът на МИЕ бе, че като страна-членка на Европейския съюз и като държава, през чиято територия минава проектът за изграждане на газопровода "Южен поток", България категорично се е ангажирала да спазва изискванията на европейското законодателство, а самата Европейска комисия трябва да ни окаже съдействие.
От „Газпром” не се притесниха особено от изявлението на ЕК и заявиха, че строежът ще продължи по план. Компанията изрази изненада и разочарование, че Комисията формулира тревогите си едва сега, когато строителните работи вече са започнали. От ЕК обаче веднага контрираха, като казаха, че това не е вярно. Оказа се, че още на 16 август ЕК е приключила проучването на споразуменията и е изпратила официални писма до всяка от шестте страни (Австрия, България, Италия, Словения, Унгария и Хърватия) с препоръки относно договорките и е посочила кои подлежат на предоговаряне, за да не нарушават европейското право.
Договорът за „Южен поток” с Руската федерация е сключен 2008 година и няма как да сме сбъркали сега. Това каза пред журналисти премиерът Пламен Орешарски, на въпрос, свързан с това дали отчита грешки при старта на проекта. Орешарски се въздържа да коментира дали договорът за газопровода "Южен поток" ще бъде преразгледан.
В началото на декември в отговор на призива на руското правителство за икономии, "Газпром" увеличи цените на Южния коридор почти 1,5 пъти до 738,5 рубли. Цената на строителството на газотранспортната система Южен газов коридор се увеличи с 45% до 738,54 милиарда рубли.
По думите на икономическия министър Драгомир Стойнев българската отсечка на газопровода ще струва 3,5 млрд. евро. Общата стойност на проекта е 16 млрд. евро. Появи се обаче информация, че вероятно общата цена ще стане по-висока – не е ясно дали това ще се отрази на цената на българската отсечка. Отделно в споразумението от 2008 година се говори за капацитет от 31 млрд. кубични метра, след срещата на 4 ноември между Пламен Орешарски, Драгомир Стойнев и Алексей Милер става въпрос за вече 63 млрд. кубични метра. Беше казано и, че България ще получава дивидент при използване на пълен капацитет на тръбата. Транзитни такси пък ще имаме на 90% до 2030 година. Няма яснота обаче дали на 4-ти ноември е подписан нов документ и дали Драгомир Стойнев е представлявал БЕХ – защото през 2008 година преговорите между „Газпром” и България са водени на ниво правителство, без присъствието на представител на БЕХ.
На 22 декември стана ясно, че конкурсът за избор на строител за българския участък от газопровода вече е в ход. Как ще се развият нещата около „Южен поток” – предстои да разберем през 2014 г.
