Парите на държавните предприятия и разкритията около тях бяха може би най-важната икономическа тема през отминаващата година.
Когато служебното правителство дойде на власт, икономическият министър Асен Василев обеща, че работната група, която ще създаде правила за публичност при управлението на паричните потоци на държавните предприятия и държавните дружества, е създадена с цел да наложи задължителни норми, а не такива с препоръчителен характер. Преди служебното правителство, нормите в това отношение бяха с препоръчителен характер и бяха разписани от Симеон Дянков. Василев изрази и притесненията си от това, че огромна част от парите на страната се държат от една-единствена банка.
През април най-сетне чаканите правила за работа при управлението на парите на държавните предприятия от банки бяха оповестени. Най-важното изискване бе една финансова институция (банка или друг вид финансова компания) да не може да държи повече от 25% от средствата на държавно предприятие с баланс от над 3 млн. лева, което й е възложило да ги управлява. Имаше обаче и уловка - ставаше въпрос за нетна експозиция на предприятието, т.е. разликата между влога му в дадена банка и взетите от банката заеми от самото предприятие. Изчисленията се правят в левове. Ако има повече от тези 25% в една финансова институция, то част от парите трябваше да се изтеглят, така че да спазят правилото.
Обществена тайна е, че държавните пари основно се държат от Корпоративна търговска банка (КТБ). Без да споменава имена, служебният премиер Марин Райков заяви, че 54% от държавните дружества депозират в един трезор. "Очевидно е, че това число 54% говори недвусмислено за необходимостта от въвеждане на правила и от въвеждането на принципа на задължителност на тези правила. Когато всяко едно от министерствата публикува в бъдеще списъка на дружествата и на начина, по който те съблюдават правилата, ще може да се види и разбивката на този процент", коментира Райков.
На 22 май новите правила официално влязоха в сила и бяха публикувани подробности за това кои предприятия къде държат парите си. Справката на икономическото министерство към 31-ви март показа, че в КТБ са мажоритарните дялове от средствата на Националната електрическа компания (НЕК), Булгартрансгаз” и Българския енергиен холдинг (БЕХ), Енергийния системен оператор (ЕСО) - над 88% от паричните средства.
Най-много средства на „Мини Марица Изток” ЕАД също са в КТБ – 50,34%. При „Кинтекс” положението е равностойно – 34,48% в КТБ и 33,45% в Уникредит Булбанк. Най-голяма част от парите на АЕЦ „Козлодуй” се държат в Инвестбанк – 42,54%. КТБ е основната банка и на „Тежко машиностроене” – 100% от парите на предприятието са в банката на Цветан Василев. 40,96% от парите на Българската фондова борса са в Юробанк И Еф Джи, а 31,33% са в Корпоративна търговска банка.
В края на май президентът Росен Плевнелиев обяви, че създването на конкретни правила за държавните пари за най-голямото постижение на служебното правителство. „Може би най-смелата стъпка на служебното правителство беше изготвянето на задължителните правила за управление на парите на държавните предприятия с цел диверсификация на риска и по-голяма прозрачност”, каза Плевнелиев.
След встъпването си в длъжност премиерът Пламен Орешарски нареди ускорено прилагане на наредбата за парите на държавните предприятия в банките. Той обаче коментира, че може би не е достатъчно изгодно икономически да има разделение на парите на държавните предприятия в четири банки - с други думи постави под съмнение наредбата. В тази насока не беше направен опит да се промени наредбата от служебното правителство.
Нещата около прилагането на правилата обаче зациклиха. Крайният срок, в който трябваше да бъде обявено кои държавни предприятия с над 50% държавно участие имат прекалено голяма концентрация на финансови средства в една банка, вече изтече – той бе 4 декември. Дотогава публично трябваше да е ясно кои държавни предприятия превишават нетна експозиция от 25% към дадена банка, като това да бъде съобщено на сайтовете на принципалите им. В наредбата на служебното правителство обаче не беше уточнено какво се разбира под „парични средства” и бяха изразени съмнения, че кабинетът Орешарски се опитва да разводни точно това определение.
Опасенията касаят т.нар. опция "овърдрафт". Според специалисти, тъй като нетната експозиция се изчислява на края на месеца, е възможно едно предприятие да изтегли овърдрафт, който се брои за приход по разплащателна сметка и така да се намали процентът на нетната експозиция. Например предприятие Х има 100 лева в дадена банка по сметка и е взело 49 лева заеми. Нетната му експозиция е 100 минус 49 т.е. 51 лева. В процент това е 51 на сто. Ако обаче бъде изтеглен овърдрафт от 10 лева, предприятието ще има 110 лева по сметка и 59 лева заеми от банката. Съответно експозицията му отново е 51 лева като абсолютна цифра, но процентът вече е 51 към 110. А това е вече 46,6%. С други думи предприятието тегли овърдрафт в края на месеца, а в първия работен ден на следващия месец го връща и така нетната експозиция се променя само за деня на отчета.
Според разпоредбите при първо стартиране на избор на банки дружествата трябва да получат поне 5 оферти. Банките разполагат с 10-дневен срок, за да подготвят и подадат такива. Ако не се съберат достатъчно оферти, се насрочва нов конкурс, при който приемът на оферти се извършва в рамките на пет дни, а изборът се прави независимо от броя на явилите се кандидати. Проверка в средата на декември показва, че на сайта на МИЕ например липсват обяви за избор на обслужващи банки за БЕХ, НЕК, АЕЦ „Козлодуй” и „Булгаргаз”. При транспортното министерство ситуацията е подобна – няма публикувани обяви за НКЖИ („Железопътна инфраструктура”), „Летище София”, пристанищата във Варна и Бургас. Имаше обява от „Ръководство на въздушното движение”.
Вицепремиерът Даниела Бобева обаче не видя проблем в това и заяви, че прилагането на наредбата върви по план. Крайният срок за отговор на изискванията беше 8 декември, но все още има анализ на данните за изпълнение и затова няма официално съобщение за положението при всички предприятия, каза тя.
Според данните, съобщени от Даниела Бобева, към края на ноември нетните експозиции на държавните дружества в една банка са намалели от 47,05% към края на март до 22,67%. Това се отнася до над 76% от дружествата. „В момента няма банка с по-голяма нетна експозиция”, допълни вицепремиерът. Тя отказа да коментира конкретни имена на банки, не коментира и конкретни имена на предприятия, които не са изпълнили наредбата за нетната експозиция.
Как ще се развие въпросът с концентрацията на държавни средства в определени трезори – предстои да разберем през 2014 година.
