Имайки предвид мащабността на средствата, за които става въпрос в българската ядрената енергетика и колко много проблемите около нея засягат всички ни, то не е чудно, че АЕЦ „Белене” и АЕЦ „Козлодуй” бяха водещи икономически теми и през тази година.
АЕЦ "Белене"
Годината започна с референдума за „Белене”. Само седмица и половина преди провеждането му излезе оценката на банката HSBC за това дали проектът може да бъде успешен. Бяха представени общо четири варианта, като според три от тях новата централа би могла да бъде печеливша, но само ако регионалният пазар на Балканския полуостров се нуждае от електроенергия в средносрочен и дългосрочен план. Според четвъртия сценарий обаче АЕЦ „Белене” е напълно безперспективен проект, ако цените на природния газ бъдат извадени от връзката им с цените на петрола.
На 27 януари у нас се проведе и първият в демократичната ни история референдум. На въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?” около 60% от гласувалите отговориха с „Да”. Избирателната активност обаче бе едва около 20%. Изграждане на нова централа би стартирало, ако в референдума бяха взели участие поне толкова избиратели, колкото и на последните парламентарни избори, т.е. 4,34 млн. души, и поне половината от тях са гласували с "да". При избирателна активност от 20% и над половината отговорили с "да", темата се върна в Народното събрание и депутатите се произнесоха по нея. Проектът беше спрян след като мнозинството (114 депутати) гласува за прекратяването му.
„Белене” обаче остана на дневен ред. Финансова инспекция за първото тримесечие на годината установи множество нарушения в отношенията между НЕК и BNP Paribas, особено свързани с обществени поръчки. Оказа се, че заемът на НЕК от банката е ощетил държавата с над 36,5 млн.лв.
Нова власт, "ново време". След изборите през май и встъпването в длъжност на кабинета „Орешарски”, отначало управляващите успокояваха, че няма да рестартират „Белене”. Активен в това отношение бе икономическият министър Драгомир Стойнев, който твърдеше, че такова решение няма да има. Пак той бе човекът, който обяви, че „Атомстройекспорт” иска 872 млн. евро обезщетение заради спряното строителство на централата. Министърът заяви още, че България ще внесе контраиск и ще оспори искането на Русия.
„Спрян” обаче се оказа силна дума за градежа на АЕЦ „Белене”. В средата на лятото стана ясно, че рестартирането на проекта е заложено в програмата на новото правителство. Залегнало е и изпълнение на програми за удължаване на срока за експлоатация на генериращи мощности, в това число на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Малко по-късно Стойнев призна, че пари за АЕЦ „Белене” продължават да се дават, въпреки че през март 2012 година се е решило да бъде прекратено изграждането на АЕЦ „Белене”. Решението е взето от парламента, но това не означава, че търговският договор между НЕК и руската страна е прекратен, каза тогава той.
Бившият министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев, както и колегата му от служебното правителство Асен Василев, обаче заявиха, че те не са давали разрешения за никакви плащания по „Белене”. Това се случи след като прокуратурата образува досъдебно производство във връзка с факти, изнесени от Мария Капон, че след спирането на проекта по него са платени 7,5 млн. лв. В момента Капон е част от движението на Николай Бареков "България без цензура".
ДАНС и АЕЦ "Белене"
В края на месец септември ДАНС организира акция „Белене”, при която за 24 часа бяха задържани бившите изпълнителни директори на Националната електрическа компания (НЕК) Крум Анастасов и Иво Лефтеров, както и изпълнителният директор на "Уорли Парсънс" Събин Събинов. "Уорли Парсънс" е компанията, наета за упражняване на строителен надзор по проекта "Белене". "Изгоря" и соченият за силния човек на българската енергетика Богомил Манчев. Манчев е собственик на "Риск Инженеринг", която се оказа подизпълнител на "Уорли Парсънс" по консултантските договори с "Белене". Той попадна на мушката на прокуратурата във връзка с консултантските договори за спряния проект АЕЦ "Белене", за който министрите Делян Добрев от кабинета на Бойко Борисов и Асен Василев от назначения от Росен Плевнелиев служебен кабинет с премиер Марин Райков са продължавали да плащат. Сумите са по 950 000 евро за консултации. За целия период са платени над 13 млн. лева. За освобождаването на Манчев беше поискана рекордна гаранция - 1 млн. лева, която беше свалена по-късно наполовина.
Покрай скандала изникна и пикантна връзка между Манчев и еротичния модел Елена Бончева, за която стана ясно, че работи в НЕК. Бончева се оказа технически сътрудник, отговарящ за обществените поръчки на НЕК.
Заради скандала Богомил Манчев се закани да съди "всички свои клеветници".
През октомври пък стана ясно, че НЕК е получила отсрочка за внасянето на всички необходими документи и материали по арбитражното дело за АЕЦ „Белене”.
Драмите около „Белене” не стихваха и след това. „Атака” внесе проекторешение за продължаване на строителството на АЕЦ-а. Според мотивите на вносителите обстоятелствата след решението за спиране коренно са се променили и е станало ясно, че прекратяването на проекта е било грешка.
Лидерът на БСП Сергей Станишев също коментира, че партията му не се е отказала от градежа на централата. "Ние не сме се отказали от проекта АЕЦ "Белене". Правителството търси изход от кашата, която забърка правителството на Борисов", заяви той. На това Борисов отговори с изказването, че управляващите обслужват интереса на руската компания в Париж за АЕЦ "Белене".
АЕЦ „Козлодуй”
През 2013 година нямахме поводи да забравим и АЕЦ „Козлодуй”. Още в началото на годината от Европейският парламент за пореден път попитаха кога ще бъдат затворени договорените блокове и колко ще струва това. Неизпълнение на задължения в срок, липса на контрол и надзор, липса на координация, прекомерно неразумно харчене на средства – всички тези дефекти бяха изброени в доклад на ЕП относно извеждането от експлоатация на ядрените централи и блокове в България, Литва и Словакия.
След проведения референдум за АЕЦ „Белене” пък се оказа, че 36% от гласувалите с „не” подкрепят идеята АЕЦ „Козлодуй” да продължи да работи. "В навечерието на референдума обществените нагласи бяха поляризирани и за много от хората в България въпросът беше не как да се развива ядрената енергетика, а дали това да се случи. Тези, които еднозначно искаха да кажат, че са против развитието на ядрената енергетика под каквато и да е форма, не бяха сигурни, че ще могат да изразят това с "не" или с "да" на плебисцита, коментираха специалисти след референдума.
Подкрепата обаче не помогна особено много на „Козлодуй” през годината. Централата работеше с намалено производство и дори претърпя загуба от 19 млн. лева. През април пък повреда спря 5-и блок, като по-късно през годината работата му бе прекратена за планов ремонт.
2013 „видя” и много рокади в енергийния сектор. През април директорът на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов бе уволнен. Сред най-тежките установени негови нарушения бе фактът, че договори за обществени поръчки, свързани със значителни суми, са били подписвани от други служители на централата, а не от самия него. Малко по-късно Иво Лефтеров бе назначен за шеф на НЕК. От Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй” пък бяха освободени подалият оставка Владимир Уручев и шефката на борда Марина Армутлиева. На тяхно място в управлението на Първа атомна влязоха Тодор Шопов и Валентин Груев.
Последните двама обаче не останаха дълго на постовете си. След идването на власт на кабинета „Орешарски” от Съвета на директорите те бяха освободени заедно с Валентин Николов. Техните места се заеха от Иван Генов, Александър Николов и доста скандалният Георги Христозов. По-късно оставката на Христозов бе поискана от прокуратурата. Съветът на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД пък освободи Борислав Борисов от Съвета на директорите на "Националната електрическа компания" ЕАД.
Рокадите явно се отразиха негативно на дейността на централата, защото в средата на лятото стана ясно, че тя работи на загуба за първи път в 40-годишната си история. В края на август АЕЦ "Козлодуй" получи официално разрешение за избор на място, на което да бъде построена нова мощност към ядрената ни централа - 7-ми блок.
На първия ден от ноември стана ясно, че официално е получено разрешението 1,2,3 и 4 блок на централата да бъдат изведени от експлоатация. Инвестиционното предложение предвижда извеждане от експлоатация на 1-4 блокове на АЕЦ "Козлодуй" с реактори тип ВВЕР-440/230.
Към края на годината доста по-активно се заговори за 7-ми блок на АЕЦ-а. Премиерът Пламен Орешарски първоначално успокои, че още не е решено кой ще е строителят му. Сега проектът е на много предварителен стадий и още е рано за каквито и да е коментари, заяви Орешарски. Дни след това обаче стана ясно, че БЕХ ще започне преговори с американската компания Westinghouse, притежание на японската Toshiba. Министърът на икономиката и енеретиката Драгомир Стойнев аргументира изненадващото решение с това, че технологията на Westinghouse била много сигурна и евтина.
На въпрос с какъв мандат Стойнев е водил преговори с Westinghouse за нов реактор за седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, министърът каза, че преговорите се водят с мандат от Министерския съвет. Логично следващият въпрос беше дали този мандат не нарушава Закона на енергетика, тъй като има преки преговори, а не обявяване на конкурс от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Стойнев отговори, че това не е така. „Аз видях технологията на Westinghouse заедно с български специалисти и докладвам на Министерския съвет. А след това БЕХ ще обяви конкурс и ще има преговори”, поясни министърът.
На 11 декември Стойнев каза, че конкурс за строителство на 7-и блок ще има и още нищо не е ясно, но в същото време БЕХ ще започне преговорите с Westinghouse. Един ден след това представители на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и американската Westinghouse Electric Company сключиха споразумение за съгласуване на параметрите по 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Премиерът Орешарски увери, че проектът няма да ангажира никакви държавни средства.
Преди дни пък отново имаше аварийно спиране на 5-ти блок на централата, но изпълнителният й директор Иван Генов заяви, че блокът ще бъде пуснат до Коледа.
Как ще се развият събитията около градежа на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй” - предстои да разберем през 2014 г.
