България на дъното в ЕС по дял на младежите, които едновременно работят и учат

По време на своето образование множество млади хора избират да станат част от пазара на труда още преди да са завършили. Процентът учащи, които учат и работят едновременно обаче варира значително в различните държави - членки на ЕС.

Още: Цената на петрола направи неочакван завой заради ОПЕК

Още: За танго трябват двама: Еврокомисар ни хвърли ръкавицата за ВЕИ и слънчева енергия

В някои страни младите хора започват работа, било тя и на непълен работен ден, сравнително рано и я съчетават с училище или университет. В други обаче учащите избират да се занимават само с образованието си. Разликите се определят от различните образователни системи, както и от други фактори като характеристиките на различните трудови пазари и културни различия.

През 2021 г. 23% от учащите млади хора в ЕС на възраст между 15 и 29 са работили. 3% пък са търсили работа и са били готови да започнат такава (т.е. категоризирани са като безработни ). По-голямата част от младите хора в Европа, или 73% обаче е извън работната сила (текущо икономически неактивно население). Това са лицата, които не са нито заети, нито търсят работа през наблюдавания период, сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат.

На дъното на класацията на хората между 15 и 29 години, които едновременно работят и учат в ЕС е Румъния. В северната ни съседка едва 2% от младежите стават част от трудовия пазар по време на своето образование. Втора отзад напред е Словакия с 4%. България пък дели третото място с Унгария - и в двете страни едва 5% от учащите работят.

Още: Пет карти, които държи Китай в търговската война със САЩ: Анализ

Още: САЩ се оплакват от нова форма на икономическо изнудване от ЕС

Сред държавите-членки на ЕС най-висок процент на работещи учащи през 2021 г. е регистриран в Нидерландия, където 70% от младежите са част от пазара на труда, докато все още се обучават. На второ място е Дания, където процентът е 49%. В челната тройка е още Германия с 42%.

Най-висок дял на безработни учащи между 15 и 29 години (или търсещи работа и в готовност да започнат такава) е регистриран в Швеция (14%). На второ място е Финландия с 9%, а трета е Холандия със 7%. По-малко от 1% от учащите Чехия, Румъния, Унгария и Хърватия пък попадат в категорията „безработни“. В тези четири страни обаче най-висок е делът на учещите извън пазара на труда. Изследването не посочва дела на безработните учащи в България и Словакия поради липса на достоверна информация.

Разлики при мъжете и жените

През 2021 г. делът на учащите жени в ЕС е по-висок от този на мъжете, особено на възраст между 20 и 24 години. Разпределението е съответно 54% жени спрямо 45% мъже.

Още: Доклад на ЕК: Влизането в Шенген спести милиарди евро разходи на България и укрепи икономиката на ЕС

Още: "Български пощи" ще са разпределител за еврото

Това е така, защото по-голяма част от мъжете (39%) на възраст между 20 и 24 години не учат, но работят. Междувременно повечето жени в същата възрастова категория (34%) учат, но не са част от пазара на труда.

Съвсем естествено при възрастовата категория между 25 и 29 години разликите между половете, що се касае дял на учащите, намаляват. По-голямата част от младите хора в тази възрастова група работят и не учат. Делът на неучещите и работещи мъже на възраст 25-29 години обаче е по-висок от този при жените. При мъжете той е 70%, докато 62% от жените работят, без да учат. Същевременно значително повече жени, отколкото мъже на възраст 25-29 години, не учат и едновременно с това не са част от трудовия пазар (16% в сравнение със 7%).