През четвъртото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове са намалели в 22 държави от ЕС в сравнение със същото тримесечие година по-рано, като най-голям спад е регистриран в Естония (с 23,0%), втора е България (със 17,0%), а трета Финландия (с 9,0%). Това показват данните на Евростат.
Още: ВЕИ вече произвеждат 30% от електроенергията в света
От тез страни през четвъртото тримесечие на 2023 г. единствено БВП на България е нараснал на годишна база (повишение с 1,6%), докато в Естония е отчетен икономически спад с 2,5%, а във Финландия - с 1,6 на сто.
Кои страни увеличават емисиите?
В същото време увеличение на емисиите парникови газове в края на 2023 г. е отчетено в икономиките на Малта (повишение със 7,7%), Словения (с 5,6%), Кипър (с 2,3%), Словакия (с 1,7%) и Гърция (с 0,3%). Всичките тези пет страни членки на ЕС са регистрирали повишаване на БВП през последното тримесечие на миналата година - в Малта с 4,3%, Словения с 2,2%, Кипър с 2,1%, Словакия с 2,2% и Гърция с 1,1%.
От всичките 22 членки на ЕС, за които се смята, че са намалили вредните си емисии в края на 2023 г., в 10 е регистриран и спад на БВП (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Нидерландия и Люксембург). Унгария запази своя БВП на същото ниво като през последното тримесечие на 2022 г., като същевременно намали своите емисии на парникови газове.
Останалите 11 държави от ЕС (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) са успели да намалят вредните емисии, като същевременно са увеличили своя БВП.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. икономическите сектори в съюза, отговорни за най-големите намаления на вредните емисии спрямо последното тримесечие на 2022 г., са доставката на електроенергия и газ (спад със 17,1%) и производството (с 3,1%), докато емисиите при домакинствата остават без промяна.
Още: България е с най-голямо понижение на емисиите от парникови газове в целия ЕС
