Емисиите парникови газове в ЕС през първото тримесечие на годината спадат с 4 на сто на годишна база до 894 милиона тона въглероден еквивалент, отчита Евростат.
Най-голям спад отчита България - 15,2 на сто, следвана от Германия (-6,7 на сто) и Белгия (-6,0 на сто).
В същото време брутният вътрешен продукт на ЕС се увеличава с 0,3 на сто спрямо същото тримесечие на 2023 г.
Сектори с най-голям спад
Икономическите сектори, допринесли най-отчетливо за спада на вредните емисии, са производството на електричество и доставка на газ (-12,6 на сто) и домакинствата (-4,4 на сто).
Емисиите парникови газове през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2023 г. намаляват в 20 страни членки на ЕС.
Сред 20-те страни членки, регистрирали намаляване на парниковите газове, 8 отчитат и спад на БВП - Германия, Чехия, Естония, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Австрия и Финландия, докато другите 12 (България, Белгия, Дания, Испания, Франция, Италия, Унгария, Полша, Португалия, Словакия, Швеция и Хърватия) са успели да ограничат вредните емисии, но и да увеличат брутния си вътрешен продукт.
Увеличение и на вредните емисии, и на БВП отчитат Малта, Литва, Латвия, Гърция, Кипър, Румъния и Словения.
