Процъфтяващата търговия с оръжие в България продължава да нараства през 2017 г., като износът на оръжие и боеприпаси достига 1,2 млрд. евро, съобщава агенция France Presse, цитирана от БГНЕС.
Още: Европейската комисия с първа реакция за отлагането на митата от САЩ
Още: Цената на петрола пое в неочаквана посока след отлагането на американските мита
Конфликтите в Близкия изток засилиха продажбите на българско оръжие през последните години до нива, които не се наблюдават след падането на комунизма през 1989 г. Износът на оръжие през 2017 г. е достигнал 1,219 млрд. евро, или 20% повече от 2016 г., когато България продаде в чужбина оръжие в размер на 1 млрд. евро, според данни от годишния доклад на комисията за контрол върху износа на страната.
Саудитска Арабия, Индия, САЩ и Ирак останаха основните купувачи на българските боеприпаси и леки оръжия. Експертите смятат, че много от оръжията, продадени на Саудитска Арабия и САЩ, са в ръцете на въоръжени групи, подкрепяни от тези страни в Сирия и Йемен.
Министерството на икономиката на България обаче настоява, че не може да бъде държано отговорно за реекспорта на оръжие от други страни, коментира агенцията в своя анализ.
Още: Европа е като в менгеме и ще пострада най-много от митата: Анализ на Фискалния съвет
Още: Чупки в кръста - обяснението на Тръмп за политиката му с митата (ВИДЕО)
Според Българската асоциация на отбранителните индустрии повече от 30 000 души работят в оръжейната индустрия в България. По времето на Договора за отбрана на Източния блок, известен като Варшавския договор, България разработи силна оръжейна индустрия с около 115 000 работници.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Как Тръмп промени решението си за митата? Анализ
Още: На кръстопът: Републиканците възмутени от паузата на митата на Тръмп
В апогея на индустрията при комунизма България изнася годишно оръжие за около 800 милиона долара, както за други страни от съветския блок, така и за прокомунистически групировки в Африка и Близкия изток. Падането на комунизма през 1989 г. хвърли българската индустрия в безпорядък, като намали работната сила на една десета от първоначалния ѝ размер, преди да се възстанови през последните години, отбелязва още AFP.
Снимка: Архив
