За целева държавна субсидия за всяко наето лице в реалния сектор, в размер на една минимална работна заплата плюс дължимите осигурителни вноски (и от работодателя, и от работника) призовават от Българска стопанска камара (БСК).
При 1 777 921 наети лица в реалния сектор за 2019, 610 лв. МРЗ и 252 лв. дължими осигурителни вноски, тази мярка за 1 месец, би коствала разход на Държавния бъджет от 1 015 367 902 лв., за 3 месеца - 3 046 103 706 лв., а за половин година - 6 092 207 412 лв., показват изчисленията на работодателската организация.
Според камарата това ще е "ефективна антикризисна мярка, която да даде глътка спокойствие на българския бизнес".
"Даваме си сметка, че националните ресурси на България са несъизмерими с тези на водещите икономики в света, но сме убедени, че е по финансовите сили на държавата ни да приложи примера на другите европейски страни, които мислят за икономическото си възстановяване с точно толкова висока степен на сериозност и отговорност, колкото и за осигуряването на общественото здраве".
От БСК настояват още спешно да бъде формиран и свикан Икономически кризисен щаб, който в спешен порядък да изработи конкретни механизми и мерки за пряка подкрепа на българските фирми.
Друго тяхно искане е "управляващите ясно да обяснят на обществото какви щети търпят българските фирми, без да ги дели по големина, сектори, региони или някакъв друг принцип, защото всички са силно потърпевши, а в крайна сметка – губещ ще бъдат фискът и държавата".
От работодателската организация настояват и "предвидените до момента мерки да не бъдат ограничавани до определени сектори, а да се отнасят еднакво за всеки български работодател".
От началото на настоящата криза, породена от COVID-19, въпреки огромния поток от информация, българският бизнес е поставен в ситуация на висока степен на неизвестност, алармират от БСК. "Неизвестност за продължителността на извънредните мерки; неизвестност за мерките в подкрепа на икономиката - ще ги има ли изобщо, какви ще са, кога ще са факт или откога ще се прилагат; неизвестност за дистрибуцията на стоките си в и извън страната; неизвестност за задълженията по кредитите си; неизвестност за всичко", посочват работодателите от Камарата.
"Всички тези неизвестни поставят българския бизнес пред най-голямата неизвестност – какво да прави с работниците и служителите си?! Колко време при тези условия може да си позволи да изплаща възнаграждения и осигуровки? На колко хора? Да съкращава ли хора? Колко? Кои?", се заявява в призива на БСК.
От работодателската организация уверяват, че българският бизнес е загрижен и отговорен за човешкия си капитал, че иска да задържи работниците си и предупреждава, че "българският бизнес не разполага с ресурси, които да му позволят неизвестно колко дълъг период на престой".
