С безпрецедентните 0% доверие се ползва Народното събрание сред представителите на бизнеса у нас. Това става ясно от годишното проучване сред членовете на Българската стопанска камара (БСК) за бизнес климата през 2024 г. и очакванията за 2025 г. В оценката на институциите депутатите получават цифром и словом 0% доверие, недоверието е 90%, а 10% не могат да преценят. Съдебната власт изпреварва депутатите на косъм, като има точно 1% доверие, а служебният кабинет на Димитър Главчев е съвсем малко пред тях, като се ползва с одобрението на 8% от бизнеса, при недоверие от цели 79%.
Проучването е проведено в периода 5 ноември - 6 декември 2024 г. сред 738 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката, като то се прави за двадесета поредна година.
Изключително ниско е доверието на бизнеса и в повечето от регулаторите, като негативната класация водят КЗК с едва 4% доверие и 45% недоверие и КЕВР с 3% доверие и 44% недоверие. КФН е малко пред тях с 8% доверие.
Още: Лъчезар Богданов: Ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката
Оценката на институциите показва, че лидери по одобрение, но все пак с по-малко от 50% са президентската институция (40 на сто), общинските администрации (37 на сто) и данъчната администрация (36 на сто).
Бюджетът: Надписана сметка в ресторант
При представянето на проучването Председателят на Управителния съвет на БСК Добри Митрев предупреди, че предложеният от служебното правителство проектозакон за държавния бюджет за 2025 г. създава опасност за финансовата стабилност на страната и може да доведе до инфлационен натиск.
"Ако се случи тези драстични разходи да бъдат извършени на фона на липсващите приходи, които няма да бъдат осъществени, особено в тези мащаби, в които са планирани, това ще значи нова инфлация, предупреди Митрев.
Още: Стопанската камара не подкрепя бюджета на служебния кабинет: Така няма да влезем в еврозоната
"Бюджетът, който е предоставен, е всъщност малко като надписана сметка в ресторант, която обаче все пак трябва да бъде платена", посочи ръководителят на БСК. По думите му това е ужасяващо, защото и българските граждани, и българският бизнес са се разплатили достатъчно добре към хазната. Той отбеляза, че приходите и от данъци, и от осигуровки растат чувствително - с десетина-петнадесет процента. Тоест, нито българските граждани, нито българските компании са длъжници и трябва да поемат тежестта на неадекватните и вредни политически решения, които бяха взети в последните няколко български народни събрания, подчерта Митрев.
Към днешна дата българският бизнес няма представа дали през 2025 г. ще продължи да действа компенсаторният механизъм за високите цени на електрическата енергия за небитовите потребители, изтъкна председателят на БСК и посочи като изключително важно такъв да бъде заложен в проекта за бюджет за догодина или евентуално в удължителен закон. Според Митрев компенсациите ще позволят на икономическите оператори да не увеличават цените, защото няма да са заплашени от увеличение на разходите им. По думите му трябва да се помисли и за компенсации за все повече растящите цени на природния газ.
"Инфлацията е изключително важно да я запазим в максимално ниски стойности. И това е не просто, за да станем пълноправен член на еврозоната, това е важно за самите нас, да не продължим да обедняваме. Това е важно, за да знаем, че държавата ни е финансово стабилна", посочи председателят на Камарата.
Много малко оптимизъм сред бизнеса
По повод проучването на Камарата той отбеляза, че българските компании очакват забавяне в глобалния растеж, очакват новите регулации в сферата на екологията да се отразят неблагоприятно, продължават очакванията за високи енергийни цени и увеличаване на инфлационния натиск. То показва, че 41 на сто от анкетираните очакват икономически спад през 2025 г., а други 21 на сто не очакват промяна. Има много малко оптимизъм спрямо миналата година, обобщи Митрев.
Периодът, в който анкетирахме колегите, беше преди внасянето на проекта на бюджет за 2025 г. и ако в тези резултати забелязваме макар и минимален оптимизъм за тази година, ако те се бяха запознали с проектобюджета, резултатите вероятно щяха да са още по-песимистични, предположи Митрев.
Мария Минчева - зам.-председател и член на Управителния съвет на БСК, посочи, че за бизнеса основна пречка е политическата нестабилност и изтъкна като силно притеснително нулевото доверие към парламента, отчетено в анкетата. Като основен положителен момент пък тя изтъкна присъединяването ни към Шенген.
Липсата на работна ръка (68 на сто) - главно тесни специалисти и ръководен персонал, бюрокрацията и регулаторната тежест (60 на сто), често променящата се нормативна уредба (47 на сто) и корупцията (47 на сто) са най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата. В сериозен проблем се превръща и политическата нестабилност (42 на сто).
Минчева коментира и новата формула за изчисление на минималната работна заплата, като посочи, че за тази година това е довело до отказ от планиране и инвестиции от страна на фирмите. За 31 на сто от участниците в анкетата принудителното увеличение на възнагражденията е непосилно и това може да доведе до съкращения на персонал (13 на сто), отказ от планирани инвестиции (16 на сто) или дори преместване на бизнеса извън страната (2 на сто). Плановете за увеличение на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси - 33 на сто от анкетираните заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите, сочи проучването.
Станислав Попдончев - зам.-председател, главен финансов директор и член на Управителния съвет на БСК, посочи, че за пета поредна година се повишава делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към еврозоната (61 на сто през 2024 г. спрямо 47 на сто през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите "не мога да преценя" (от 27 на сто през 2021 г. на 15 на сто през 2024 г.). По думите му това показва, че притесненията за приемането на еврото са силно преекспонирани и по-скоро са плод на внушения на някои политически сили.
