27% ръст реализира софтуерният сектор на страната миналата година, а за тази година очакванията на председателя на Управителния съвет на БАСКОМ Доброслав Димитров са, че ще бъдат надхвърлени 30%, което е колосално, спрямо средното за икономиката.
"Предстои до 5 години да сме в топ-тройката на индустрията в България, но имаме амбицията да бъдем първи", заяви той, представяйки новото проучване за състоянието на софтуерния сектор в България - БАСКОМ Барометър 2022.
Димитров обясни, че в момента се осъществява огромна технологична трансформация, подобно в края на 90-те, когато Интернет стана достъпен за всички. В 2023-та това, което ще се разгърне във всяка сфера, е навлизането на Изкуствения интелект в различните сфери, с което ще бъде трансформирана икономиката и ще се случи много бързо, посочи той. "Това е огромна възможност, но и голяма заплаха", обърна внимание експертът и предупреди, че страната ще има големия шанс да настигне останалите държави или да изостане отчайващо.
"ИКТ индустрията на България е абсолютно на световно ниво. В същото време икономиката на България, заедно с обществения сектор, нарежда страната на последно място по дигитализация – делим последното място по дигитализация заедно с Гърция", изтъкна той в присъствието на икономическия министър Никола Стоянов. Шефът на БАСКОМ подчерта още, че технологичният сектор отдавна не е в сферата на технологиите и академиите, а е изцяло икономическа сфера.
ОЩЕ: Никола Стоянов: Държавата е длъжник на ИКТ сектора
Посланието на компаниите от БАСКОМ е не държавата да помага на един сектор, а всички да си помогнем, тъй като дигитализацията ще засегне всеки един сектор.
От БАСКОМ този път не представиха данни за заплатите в сектора. "Преценихме, че не е вече новина, няма някой, който да не знае, че заплатите са много високи, надхвърлят три пъти средната в страната", казаха от ръководството.
Спънките
Димитров посочи и какво може да се обърка - човешкият фактор и средата за бизнес.
"Ако нямаме талант, нямаме нищо. Капиталът и всичко останало са средства, а хората са от първостепенно значение", подчерта той и отбеляза, че ако държавата не инвестира в образоването, другият източник са специалисти от трети държави и връщане на сънародници от чужбина.
Големият проблем и заплаха за ИКТ индустрията в страната, според него, са регулациите и средата за правене на бизнес. Като безумие и опит да бъдат изгонени от България добрите специалисти той определи идеите за прогресивно облагане и вдигане на осигуровките на IТ специалистите. "Това е истински голямата заплаха", каза Димитров и подчерта, че неадекватността на данъчната политика може да навреди много и да загубим предимствата си.
Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, посочи че с всяка година се повишава приносът на ИКТ индустрията в БВП. "Това е най-ефикасният сектор и резултатите се постигат с много малко заети хора", изтъкна той.
Инвестициите в ИКТ образование имат и икономически смисъл, добави Брашнаров и посочи, че всеки IТ специалист би вкарал в икономиката над 3 пъти повече данъци и осигуровки спрямо средното.
Този сектор е един от много малкото, които са 100% на светло, изтъкна още той и пожела на останалите да успеят да преодолеят манталитета за криене на данъци.
Червен флаг за политиците
"Запитахме членовете кои са основните фактори, които влияят положително или отрицателно на плановете им за развитие и според отговорите, изглежда положително е повлиял само ковид", разказа Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ. Той уточни, че не е получена нито една положителна оценка за държавната политика в икономиката. "Никой в ИКТ индустрията не смята, че индустриалната политика се отнася положително към развитието на сектора, което е червен флаг за политиците", изтъкна той.
Мутафис се оплака, че има голямо търсене на кадри, а предлагането изостава. Той съобщи че секторът следва да добави в следващите 5 години над 34 000 нови работни места. Основният проблем тук е, че трябва да добавяме по три - четири хиляди всяка година, а в 2026 г. – 9000, посочи той. "2026-а година ще търсим нови 9000 таланта от университетите, а от статистиката на просветното министерство цифрата, която успяхме оптимистично да сглобим, е 2800 души, които ще завършат специалности, свързани със софтуерната индустрия", изтъкна той и възрази: "Не може да очакваме 9000 нови работни места, а университетите да произведат оптимистично 2800".
Голямото в малкото
ИКТ индустрията е съизмерима със считащите се за големи индустрии, но докато при тях има 3 – 4 играчи, в ИКТ сектора има 5000 компании - много на брой средно големи компании, подчерта Мутафис.
Той е категоричен, че е грешно схващането че ИКТ секторът плаща по-малко данъци и осигуровки и посочи, че тази индустрия има принос 2.5 пъти повече от средното за страната.
Увеличаването на приходите в бюджета би следвало да дойде от увеличаване на базата, а не от увеличаване на индивидуалното облагане, убеден е той. Според него, разбираемо е да се търси увеличение на данъчната основа, но трябва да дойде от увеличаване на базата, като повече индустрии изсветлеят. "Много сектори в много голям процент са в сивата икономика и по-големият процент би трябвало да дойде от изсветляване на икономиката, а не от тази част, която е 100% на светло", подчерта той.
Какво каза икономическият министър, четете ТУК.
