17,1% от БВП - такава стойност е заела сивата икономика в България миналата година. По-голямата част от стойността (10,4%) се пада на т.нар пасивна сива икономика - случаи, в които потребителят плаща в брой редовната цена за услуга, но продавачът не регистрира транзакцията (например ако не ви дадат касова бележка в ресторант, кафене или бар). Заради подобни практики миналата година държавата е била ощетена с 1,8 млрд. лева.
Най-голям принос за това освен заведенията, имат секторите на хранителната индустрия, горивата, транспорта и др. Това стана ясно днес при представяне на проучване за сивата икономика в България, проведено съвместно от MasterCard и Earnst and Young.
Как бихме могли да се преборим със сивата икономика - експертите дават няколко предложения. На първо място е популяризирането на електронните плащания. За разлика от кеша, при тях няма как транзакциите да не бъдат отчетени и съответно да бъдат укрити данъци. Ако например бъде постановено всички пенсии да се изплащат по електронен път, държавните приходи ще се увеличат с 29 млн. лв.
По-противоречиво е предложението за паричен праг, над който да не може да се плаща в брой. „Ако има граница от 60 лв., над която да не може да се плаща в брой, това ще намали пасивната сива икономика в България с 0,5%. Ако пък прагът е 20 лв., намалението ще е с 3,7 на сто, а държавата ще си осигури близо 650 млн. лв. В България обаче кеш плащанията все още са много популярни и такава мярка вероятно трудно ще се въведе“, заяви Марек Розкрут от Ernst and Young.
Хората могат и да бъдат окуражавани да плащат електронно чрез намаления и промоции на продукти, закупени по този начин. При намаления от около 1,4% например държавният бюджет би се обогатил с 220 млн.лева.
Какви са другите варианти за борба със сивата икономика и какви стимули обмисля Агенцията по вписванията за търговците, които залагат повече на електронните плащания прочетете в Expert.bg.