С 1,5 млрд. евро ще се свие бизнесът на българските компании за международни товарни превози до 2023 г., ако пакетът за мобилност на ЕС бъде прие в пълния му обем. Това показва проучване на KPMG, оценяващо ефекта от готвените промени.
14 000 служители на транспортни компании ще останат без работа. Не са представени изчисления как те ще се отразят на съпътстващите бизнеси - застраховане, лизингови компании, логистика, куриерски услуги и др.
Промените са вече на етап "триалог", тоест преговори между ЕК, Eвропарламента и Съвета на ЕС, припомни министърът на транспорта Росен Желязков.
В момента секторът е оценен на над 2,8 млрд. евро, или 6% от БВП, а ако промените бъдат приети, той се свива на 1,3 млрд. евро. Очаква се преустановените или преместените бизнеси да са малко над 1 млрд. евро, или компании, които държат 36% от камионите ще преустановят или ще преместят бизнеса си в към Централна и Западна Европа.
Ако промените са балансирани, то ръста на този бизнес през 2023 г. ще достигне 3,96 млрд. евро, показва анализът на консултантската компания.
Административните разходи на транспортните фирми ще се увеличат с 40 млн. евро, а целта на промените, декларирани от ЕК, е да се намали административната тежест. Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи, даде пример с Австрия, която е разделена над 20 области и българският шофьор трябва да отговаря на 23 различни ставки на минималната работна заплата. Изисква се допълнителен административен персонал за управление на подобни процеси.
По думите на Желязков има много големи неясноти как ще се прилагат нормите за командироването - дали ще обхваща 24 часа в денонощието, ще обхваща ли почивката или само времето за шофиране, по какъв начин ще бъде контролирано до въвеждането на второ поколение интелигентен тахограф, ще има ли дерогация на правилата. Това са теми, които тепърва ще бъдат анализирани.
Със 155 млн. евро ще се увеличат плащанията за гориво, заради изискването за връщането на камионите на 4 седмици в страната, в която са регистрирани. 53% от българските камиони, които извършват превози в страните в ЕС, ще се връщат празни, а това ще увеличи емисиите въглероден диоксид с 88,5 т, което е 3% ръст на емисиите от превозни средства на компаниите за международни превози.
Разходите за хотел са изчислени на 119 млн. евро, а за паркинг за камионите - на 24 млн. евро. Пропуснатите ползи са изчислени на 509 млн. евро.
Статистиката показва, че около 12 700 компании от България предоставят сухопътен международен транспорт. 75 на сто от тях са с до 5 камиона, т.е. малки фирми. Заетите в сектора са 42 500 с около 1750 евро средна заплата.
Общо 25 800 са българските камиони, които са оперирали в Европа през 2018 г. и тяхната средна възраст е 3 години, за разлика от тези в Европа, които са средно на 11 години, посочиха анализаторите. Средната възраст на тежкотоварния автопарк общо за страната е 6 години, а около 1,5 млрд. евро са направените инвестиции, показва проучването.
"Ние не сме против Мобилен пакет 1, а за равнопоставеност между отделните превозвачи в ЕС. За целта ще търсим конструктивен диалог и онова златно сечение, което устройва и българските, и холандските превозвачи", коментира Арабаджиев.
Имаме аргументи с оценка на въздействието от призната и уважавана в ЕС компания, казаха министър Желязков и превозвачите. Желязков заяви още, че страната ни търси балансиран подход. Посочи, че има разминавания между това, което са приели Еврокомисията и парламента. Даде пример с решение на Съвета на ЕС, че не е предвижда камионите да се връщат, и това на Европарламента - да не се връща шофьорът.
"Така че ние търсим това, което е изгодно за нас и подкрепяме решението на съвета. Ще проявяваме гъвкавост между решенията на съвета и на парламента, заставайки на ясна позиция в противоречията, които съществуват. А с отделните държави да търсим онази група, която би ни подкрепила и не принадлежи към нито един от двата лагера. Но няма да кажем с коя държава за какво преговаряме и това е напълно обяснимо", заяви още той.
