"Хубаво е да правиш хубави неща". Така едно 19-годишно момче обяснява странната си за мнозина страст - да прави добрини за теснолинейката и за хората по пътя й. Той се казва Кристиан Ваклинов и е първокурсник в столичния УНСС. Малкото влакче, което се провира между Родопите, Рила и Пирин и се изкачва до най-високата гара на Балканите, е голямата му тръпка.
"Аз съм от Пазарджик. Когато бях малък родителите ми често ме водеха на Велинград. Тръгвахме с колата все в такъв час, че да срещнем по пътя малкото влакче. Освен това, прадядо ми е участвал в строежа на тази линия през 20-те години на миналия век, разказва Кристиан. - До 2005 година не се бях качвал на теснолинейката. Първото пътуване беше с баща ми. После чак през 2009-а поканих мои съученици от София на гости в Пазарджик. Времето беше лошо и решихме да се повозим на малкото влакче.
Първоначално искахме да отидем до Велинград, но ни хареса и удължихме билетите до Банско. Толкова ни впечатли, че от този момент на всеки два месеца си правехме по една екскурзия с теснолинейката. Аз започнах все по-често да се качвам на влакчето. При всяко пътуване разговарях с хората - с пътниците, със служителите, с туристите... Чух различни мнения, научих какво ги вълнува, кое не им харесва. Местните много страдаха от липсата на удобни влакове по линията. Разбрах, че най-използваният е бил този от Добринище за Септември в 18,30 часа. Хората в тази част на България, помаците, са толкова бедни и измъчени, а в същото време са така гостоприемни и добри. Затова реших да опитам да им помогна, с каквото мога".
Така на Кристиан му хрумва да напише писмо до управата на БДЖ и министерството на транспорта с предложение за включване на още един влак, който да се движи в участъка от линията Добринище - Якоруда. Отговор не получава. Но не се отказва и продължава да пише. След като никой не обръща внимание на неговите предложения, Кристиан решава да прати писмо директно на премиера Пламен Орешарски. Случва се точно преди година. От там идва дългоочакваният отговор - Министерството на транспорта е получило нареждане да разгледа въпроса. И така от началото на тази година, промяната в маршрута на теснолинейката и спирката в Якоруда са факт. Добротворецът обаче не се чувства герой.
"Хората така говорят. Но аз не направих всичко това заради изявите по телевизията и вниманието, което ми обръщат. А защото местните имаха нужда, но никой не ги чуваше, обяснява той. - Опитах се да направя нещо и успях. Това е всичко".
Кристиан вече има поне дузина нови идеи, свързани с теснолинейката. Изучил е в детайли историята на малкото влакче от хрумването за създаването му до днес. Разказва разпалено на всеки за геройството на инженерите, които успяват да издълбаят скалите, за да направят път за "Тексаското влакче", както местните наричат уникалната теснолинейка. През 2015-а малкото влакче става на 70 години, а Кристиан има в главата си куп идеи за рождения му ден. Младият ентусиаст искрено се радва и на ретро-композицията, която обаче пътува по линията, само когато чуждестранна група си позволи високата цена, за да я наеме. "И за това писах до управлението в София, казва той. - Идеята ми беше през неделите на юли и август да пускат ретро-композицията по разписанието на някой от редовните влакове. Сигурен съм, че ще има много желаещи да се повозят на нея. Тя е голяма атракция. А линията е наистина уникална. Тук идват швейцарци, които си имат Алпи. Дават огромни пари, за да се повозят на нашата теснолинейка. Казват, че планината ни е девствена, непокътната и точно това ги привлича. Убеждават ни, че в това е чарът на нашето влакче".
Плановете и идеите на Кристиан за теснолинейката нямат край. Тя вече е част от живота му. "Аз съм й огромен фен. Може би е страст това, любов, хоби..., разсъждава той. - Тя ми е начин за разтоварване и за зареждане с положителни емоции. Това е малкото влакче за мен".
А вие добротворци познавате ли?
#shareдобро
Автор: КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Оператор и монтажист: АЛЕКСАНДЪР ДОБРЕВ
Фотограф: БЛАГОВЕСТ ЛЕФТЕРОВ
