Приготвянето на хляб развързва ръцете, отваря сърцето и очите, прави ни по-търпеливи и наблюдателни, кара ни да се вслушваме във вътрешния си глас и в мненията на другите. Това е една от деветте причини за съществуването на Хлебните къщи. Идеята за създаването на мрежата от средища, в които млади и стари, бедни и богати замесват насъщия с душите си, е на Надежда Савова. Лъчезарната млада пътешественичка е истински посланик на добротворчеството по света. "Ако не си споделяш сърцето с хората, то просто ще мухляса", казва антропологът с докторантура от университета в Принстън.
Упоритостта и дълбоката вяра в доброто на Надежда Савова създават първата Хлебна къща в България. Тя се появява официално на 9-и май 2009-а година в Габрово. Приютява я домът на нейната прапрабаба, който се събужда за нов живот. За да стане средище на доброто и духовността, в което всеки е поканен. Хлебната къща е истински наследник на познатите ни читалища. Там се събират хора от различни възрасти, професии и етнически групи, за да месят заедно хляб, да замесват приятелства, да пекат в огнена пещ, да споделят, да творят с поезия, музика и глина, и да разговарят за света, живота и всичко останало.
Името "Хлебна къща", което Надежда избира, също не е случайно. Идва от Витлеем, което в превод означава "Дом на хляба" ("бет" е дом, а "лехем" е хляб на иврит). Към онзи момент, в който се появява Хлебната къща в България, тя вече има 8 "братя" по света, "замесени" с ентусиазъм и любов.
"Идеята се роди във Витлеем, разказва тя за началото. - Градът, в който се е родил и Христос. Там ни обясниха, че Витлеем означава Дом на хляба. Тогава си помислих: Колко би било хубаво един дом на хляба да бъде място за творчество! Вътре да мирише на хляб, да се правят скулптори от хляб самото усещане и създаване на хляба да бъде осъзнато като творческо събитие, а не просто да е приготвяне на насъщния".
В България се наложи културата на ексклузивността, включва се на свой ред в разказа и второто сърце на хлебоволчеството Евгени Митев. Сега е модерно да си "сред избраните", да си "ВИП", "талант", "звезда" и т.н. Думата "ексклузивен" означава изключителен. И тъй като няма как всички да сме изключителни, какво да правим с изключените? Не можем ли да погледнем на себе си и на света около нас по един включващ начин, разсъждава дипломираният философ, който прибавя солта и овкусява добротворческия хлебен проект.
"Направих едно околосветско пътешествие без да съм го планирала, връща се малко назад във времето Надежда Савова. - Наложи се да ходя по конференции, свързани с доктората ми. Най-напред отидох в Италия, на една конференция за мощите на Свети Николай. Там, изглежда, светецът помоли Бог да благослови цялата ми хлебна инициатива. След това ме поканиха в Перу, където имаше църква Свети Николай. Бях в Амазонка, дълбоко в джунглата, после бях високо в Андите. И на двете места създадохме хлебни къщи. Те нямаха православна обвързаност, но бяха свързани с общата идея на хляба. После в Токио църквата пак се наричаше Свети Николай-Японски. В Южна Корея на една друга конференция имаше гръцка църква, която се казваше Свети Николай. След това ме поканиха в Южна Африка, където до хотела ни имаше църква... Свети Николай. И в Кейптаун православната църква носеше това име. Последната конференция беше в Барселона, където имаше... храм Свети Николай. Беше много странно. Но изглежда нищо не беше случайно! Навсякъде успявах да намеря местна организация, която да поеме инициативата. Затова когато хлебната къща в България стана реалност, тя вече имаше 8 братя. Това семе узря по целия свят. Пося се в много различни почви, тъй като това е универсално изкуство. И възрастни, и млади, и бедни, и богати много обичат да го правят. Всеки обича да яде хляб! Чудото наистина е, че всички месят заедно. Не осъзнаваш кой какъв е, дори не усещаш, че хората са от различни възрастови групи, защото се оказва, че е нещо толкова приятно и толкова... всеки го може!".
Те замесват щастие. А вие добротворци познавате ли?
#shareдобро
