Знаете ли коя е Минка Сарийска? Вероятно не сте чували за нея. Името ѝ го няма в учебниците по история, макар да е оставила трайна следа.
Минка Сарийска е жената, вдъхновила Йордан Йовков да напише разказа си „Българка“, но авторът назовава своята героиня Шина. Разказът му е публикуван във вестник „Военни известия“ само месец след подвига на смелата добруджанка. Самият Йовков е военен кореспондент и отразява боевете на българските войски срещу настъпващите румънци, руснаци и сърби.
В тридневните боеве край Добрич от 5 до 7 септември 1916 г., влезли в историята ни като Добричка епопея, местното население разбира, че врагът е многоброен и напира към града. „Тогава и стари, и млади, и жени, и деца, всички се втурнаха да помагат, кой с каквото може“. Така Йовков описва ентусиазма на жителите на Добрич. А когато се понася мълвата, че „от непрекъснатата стрелба топовете и картечниците тъй се нагорещили, че ако не се охладят…“, хората напускат убежището на града и тръгват към полето с каци, менци с кобилици, стомни. Една от първите, метнали кобилица на рамо, е Шина. Неин прототип е Минка, наречена от добруджанци с почтителното „баба Минка“. По спомени на съвременниците ѝ ходела до окопите с препасана през кръста ловджийска пушка и с кобилица на рамо. Била от хората, за които се казва, че „не цепят басма никому“. Карала се на жените да не седят в къщи да плетат, а да отидат да помагат на войничетата. Въвеждала ред на чешмите и всички се съобразявали с нея. Не прощавала и на румънските чиновници и стражари, когато минели край нея.
Признателността си към тази смела жена жителите на Добрич изразяват с улица на нейно име. Уличката е дълга не повече от 50 метра и няма дори табела с наименованието. Пресечна е на улица „Страцин“, а другият ѝ край стига до жилищен блок, но той е на адрес „Христо Смирненски“. Къщата на Минка не е била на това място. Тя е живяла в района на църквата „Света Троица“. Преди години наследниците ѝ продали къщата и на нейно място новите собственици са построили друга.
