Общественици и граждани се поклониха днес пред героите в Добричката епопея. На днешния ден преди 103 г. победоносният ход на Трета българска армия и конницата на ген. Иван Колев носят освобождението на Добрич. Септември 1916 г. е белязан с прогонването на нашествениците – румънци, руснаци и сърби от Южна Добруджа.
В знак на признателност към героите Добрич е обявен за Град на българската бойна слава.
Заупокойна света литургия и панихида за загиналите воини бяха отслужени във Военно гробище – музей, където са погребани загиналите в боевете край Добрич.
Дългогодишният уредник на Военното гробище и в момента главен експерт в Министерството на отбраната Радослав Симеонов разказва пред Actualno.com за Добричката епопея: "Боевете от Добричката епопея са сред най-емблематичните сражения в нашата военна история. Това е битка, която решава изхода на цялата Добруджанска кампания. От развоя ѝ зависи на чия страна ще е крайният успех във войната. Много е било важно нашите войници да удържат срещу десетократно превъзхождащ ги противник. Защото в противен случай противникът ще стигне до Варна, която по това време е била вече незащитена, а това би компрометирало успеха при Тутракан.
Тъй като Тутракан пада на 5-6 септември и при евентуален пробив на фронта при Добрич тази победа би се обезсмислила. Да не забравяме, че по това време България води война на два фронта. Докато част от българската армия воюва в Чеганската операция на Македонския фронт, където съглашенците умишлено предприемат офанзива, за да облекчат румънското нашествие към Добруджа, ние преминаваме в настъпление, въпреки, че Трета българска армия, която воюва тук, е по-малочислена от противника. Това е противно на всички правила и логика в хода на военните действия. При Тутракан по-малобройна е армията, която обсажда крепостта, отколкото румънската армия, която е вътре в крепостта. Което е немислимо в световната история, това е удивителен подвиг, който говори за славата на българския войник. Затова казват, че Одринската операция не е случаен успех по време на Балканската война. По ирония на съдбата същите полкове, които воюват при Тутракан, са воювали и при Одрин".
