"Личното ми мнение е, че през 90-те години по грешен начин се ликвидираха стопанствата, ликвидирани бяха работещи предприятия. Не можем вече да говорим за френски (социален) модел. Трябва да правим законодателство, което да даде възможност на малките стопанства в малките населени места, трябва да се използват социалните елементи на програмата за селските райони. Защото, ако само правим площади и фонтани, няма да задържим населението". Това каза на среща с представители на земеделски кооперации в Добрич председателят на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева в отговор на въпрос защо страната ни не е приложила френския модел в земеделието в началото на прехода, както и защо не се търси отговорност на виновните за раздробяване на земята.
Танева сподели, че още като влязла в парламента служителка ѝ казала: „90-те години поръчаха доклад как да направят реституция на земята и платиха за него 150 000 долара. В доклада пишело: „Вашите стопанства са диференцирани, не ги раздробявайте“. Но надделели лобистки интереси и докладът отишъл в коша“.
Танева увери, че не се подготвя нов закон за земеделските кооперации, нито промени в него. Единствената процедура в момента е проектозаконът за поземлените отношения. Работата по него ще започне отново, тъй като с изтичането на срока на общественото му обсъждане на 16 януари е станало ясно, че има много отрицателни становища по неговото приемане. С този закон се е целяло да се обединят всички актове, касаещи земеделските производители, да бъдат синхронизирани текстовете, да се актуализират някои актове. За 26 години са направени 63-64 поправки. „Но очевидно е станало разминаване и не се прие“, е констатацията ѝ.
Земеделските стопани споделиха огромните пречки, с които се сблъскват. Заради унищожени документи през 1994-1995 г. на бившите земеделски стопанства Йордан Балабанов сподели, че среща трудности да вземе стопански дворове. Макар да имат констативни нотариални актове, те не се признават за документи.
От земеделската кооперация в с. Владимирово заявиха следното: „Оставени сме в ръцете на търговци на препарати, на семена, на резервни части, оставени сме на произвола. Правителството не се интересува от земеделие, а то трябва да е приоритет“.
Хората се оплакаха, че им искат по 200 лева, за да приберат чувалите от препарати. На срещата стана ясно, че фирма от Русе има договор с търговците на препарати да взема безплатно опаковките, но за чувалите това не било договорено и земеделските стопани трябвало да плащат за прибирането им.
Председателите на земеделски кооперации заявиха още, че търпят щети от фирми, извършващи дърводобив – клони от сечта падат върху нивите с посеви, районът е в коловози. Намаляват кадрите в земеделието – няма овчари, няма кравари, няма механизатори. Трудно се намират подготвени хора за комбайн, чиято стойност е 600 000 лв.
