Без съмнение цифровата трансформация на бизнеса е една от големите теми на настоящото десетилетие. В известен смисъл този процес започва още с появата на първите компютри използвани за бизнес цели, през 50-те години на 20. век. През последните 2-3 години цифровата трансформация придоби нова актуалност. При всички промени и сътресения през които преминава светът, цифровизацията е ключов метод за адаптация на организациите, както и неизменна част от плановете им за развитие. Нейната основна цел е подобряване на начина, по който компаниите управляват бизнеса си. В следващите редове ще дефинираме някои от водещите актуални тенденции в цифровата трансформация на бизнеса.
Устойчивост на системата
Една от големите промени ще бъде в самите цели на дигитализацията. През последните две години бизнесът научи, че трябва да бъде готов за сеизмични и непреодолими промени в пазарните условия. Очевидно, класическата цел за повишаване на конкурентоспособността чрез увеличаване на ефективността няма много смисъл, ако бъдеш изхвърлен от бизнеса от форсмажорни сили. Тук ще споменем само два от най-големите и добре проучени рискове, които са потенциална екзистенциална заплаха за всеки бизнес. Първата са климатичните промени, където залогът е, нито повече, нито по-малко - обитаемостта на огромни части от планетата. Другата е обективно нарастващият риск от развитието на пандемии, като тази от SARS-CoV-2. За илюстрация, представете си потенциалната полезност на компютърен модел или индикатор, който през януари 2020 г. “включва червена лампичка” за непосредствената опасност от пандемия и всички вероятни последици за бизнеса - затваряния, моментален срив на пазара и веригите за доставки, и т.н. Факт е, че всичко това са абсолютно предвидими, и отдавна предречени от учените развития. Ще кажем само, че компанията получила такова предупреждение, щеше да има минимум месец да се подготви за всичко предстоящо. Този идеален пример вероятно ще бъде сочен като “Светият Граал” на цифровата трансформация.
В света, в който живеем, надеждността и устойчивостта ще са основно съображение за всяка организация, а оттам и ключова цел на цифровата трансформация. Бизнеси от всеки вид и калибър все повече ще търсят начини да идентифицират основните си уязвимости и да си осигурят най-висока надеждност и адаптация при настъпването на известни или неизвестни рискове.
Край на (темата за) дистанционната работа
След две календарни години на масивни инвестиции в дистанционен или хибриден модел на работа те вече не са специален случай, нито привилегия за служители в определени браншове и компании. В момента е лятото на 2022 г. и спокойно можем да обявим края на дистанционната работа като тенденция. Просто защото тя вече е, и ще остане, новият начин, по който работим. Хибридният модел, съчетаващ добрите страни на работата в офиса и у дома, изглежда предпочитан от мнозина. Според едно изследване на Gallup, 54% от дистанционно работещите предпочитат да прекарват поне част от работната седмица в офиса. В същото време възможността всеки да работи когато и където е най-продуктивен, е безусловно добра за бизнеса.
В глобален мащаб повечето компании, които могат, и са поискали да го направят, вече са въвели отдалечена работа. Останалите би трябвало да имат много сериозна бизнес причина да не го правят. При всички случаи осигуряването на възможност за безпроблемна дистанционна работа ще продължи да бъде основен критерий при цифровизацията на бизнеса.
Low code инструменти
През изминалите две години използването на платформи за разработка на софтуер с малко код, или без код (т.нар. low code/no code) е сред „най-горещите” тенденции в дигитализацията на бизнеса. По всичко обаче изглежда, че това е само началото. Low code/no code има потенциал да се превърне в основно средство и метод за цифрова трансформация.
Средствата за low code/no code разработка позволяват създаването на софтуерни приложения чрез графичен потребителски интерфейс, за разлика от традиционния начин за писане на софтуер, при който целия код се пише на ръка. Основната полза за бизнеса при този подход е, че рязко се съкращава времето за разработка и внедряване на нови приложения. Освен това по този начин приложения могат да бъдат създавани от по-широк кръг от хора, а не само от висококвалифицирани и дефицитни софтуерни разработчици.
Сред големите предимства на този модел е фактът, че автоматизацията на процеси може да бъде извършвана не от външни разработчици на софтуер, а от самите хора, които извършват процесите, т.е. тези, които имат най-задълбочени познания за тях. Освен това, в голямата схема на нещата, low code е пътят към мащабна демократизация на цифровата трансформация. Low code платформите позволяват на малките и средни компании да създават индивидуализирани решения за всеки аспект на своя бизнес - нещо, което доскоро бе възможно само за големите организации със сериозни ИТ бюджети.
Още: Таня Димитрова и център “Яника”: Мост между световете и светло бъдеще за всички деца (ВИДЕО)
