През втората половина на 10-ти век за България настъпват тежки времена след смъртта на цар Петър. Трудна е задачата на синовете на цар Петър и царица Мария Ирина Лакапина (внучка на византийския император). Борис II застава на престола. От север нахлуват русите, които превземат Пловдив и се насочват към Югоизточна Тракия. Византийците превземат Преслав и се насочват към Североизточна България.
Братята Борис II и Роман са отведени в Константинопол. Успяват да избягат през 979 г., но на границата Борис II е убит нелепо от български стражари заради византийските си дрехи. На престола трябва да застане по-малкият брат Роман.
Тези 5 древни владетели промениха света. Но телата им не са открити
Кой е Роман?
Роман е роден около 950 г. с името Роман-Симеон в чест на великия си дядо - цар Симеон. Роман е не само по-малкият брат на Борис II, но и негов неизменен спътник. Предполага се, че е бил със статут на съвладетел, подобно на византийския Роман Лакапин, който е имал четирима съимператори. След смъртта на брат си, Роман оцелява и е приет за български цар от болярството, оглавявано от братята Арон и Самуил, които стриктно спазват принципите на българската държавна идеология.
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Роман царува в периода 977 - 99 г. и умира през 997 г. Информацията за управлението му е предмет но многобройни дискусии. Причина за това са противоречивите сведения, достигнали до нас от различни източници. Смята се, че по време на царуването на цар Роман, главно действащо лице е Самуил. Това отбелязва арабският хронист Яхйяе: “Самуил е негов раб и пръв военачалник”. Роман оставя държавните дела в ръцете на Самуил, а “...сам се занимава по примера на баща си Петър с църковни въпроси”. Дали това наистина е така остава без доказателства. Новият цар се установява в Скопие, което е предизвикано от военно-стратегически съображения. Така Скопие става престолен град на всички българи.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Роман създава в Скопие манастир “Св.Георги Бързи”, което е причина много историци да твърдят, че не участва активно в политическия живот и води живот на монах.Това не е точно така, защото Роман заедно с братята Самуил и Арон участва в разгрома на Василий II в прохода Траянови врати на 17 август 986 г.
Кои са десетте най-велики български владетели?
Защо цар Роман е превърнат в евнух?
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
Според хрониста Йоан Скилица Роман е скопен през 963 г. от византийския евнух и бивш паракимомен Йосиф, който играе главна роля в управлението на империята.
Няма точно обяснение за това жестоко наказание. В ранносредновековното Българско ханство-царство не съществува подобна практика. Във Византия, обаче, скопяването се прилага, за да не се допусне осакатеният да стигне до престола. Роман е правнук на византийския император Роман I Лакапин и като такъв, би могъл да има претенции за трона в Константинопол. В същото време е син на цар Петър и може да претендира за българския престол. Шансовете му за византийския трон са нищожни, но втората възможност е напълно реална. Именно това кара византийците да извършат наказанието, за да прекъснат продължаването на българската царска династия.
В някои извори дори се смята, че Роман не е бил цар. По силата на писаните и неписани правила на онази епоха един евнух не е можел да бъде владетел. Факт е, обаче, че в “Бориловия синодик” името на Роман е поставено между тези на Борис II и Самуил. Обстоятелството, че е бил евнух, не е аргумент. Във Византия има ред примери с евнуси, които са изявени военачалници и държавници.
Царската титла на Роман е обусловена от спазваната от Комитопулите вековна традиция за сакралната природа на “царския род”.
Въпреки противоречията сред историците, цар Роман е значима личност в българската история, чиято съдба, за съжаление, е белязана от тежки и трагични обстоятелства.
