Кафявата мечка е един от емблематичните видове животни за България. За разлика от много други страни в Европа, в които видът е изчезнал или е в критично състояние, България все още поддържа популация от няколко стотин индивида. Обитава основно големите планини, където са съхранени големите горски масиви и стари гори на страната, значителна част от които - в националните паркове.
Още: Паунд - лев. Колко струва един британски паунд към български лев днес, 25 април /валутен калкулатор/
Кафявата мечка в България в миналото и днес
Според първото специално изследване от 1934 г., числеността възлиза на около 300-366 мечки, а убитите мечки за годината са 32. Около средата на 20-ти век, когато разпространието е много сходно със сегашното, анкетните данни посочват за около 450 мечки към 1959 г.
Според оценките за числеността на българската популация в края на 70-те години, максималната численост по това време е около 600 мечки, а през 80-те години числеността възлиза на 700-750 индивида. Същият брой се отчита и през 90-те години. В края на 20-ти и началото на 21-ви век в резултат от бракониерството популацията намалява.
Числеността на вида към 2020-2021 г. надхвърля 450 индивида.
Къде има най-много мечки в България?
Още: Стихотворение на деня, 25 април, от Елисавета Багряна
Още: Нумерологична прогноза според датата на раждане за 25 април 2025
Къде живеят кафявите мечки
Мечката обитава места, разположени далече от човешко присъствие. Основните предпочитани местообитания днес са старите, предимно планински гори в средните и високите горски пояси (над 600-1000 м). В по-ниските части (Централен Балкан, Южен Пирин), предпочитаните местообитания са буково-габърови и дъбови гори, предимно по стръмни и скалисти ждрела. Кафявата мечка обитава широколистните и смесени гори в Родопите, Рила, Пирин и Централна Стара планина. През лятото търси усилено храна и може да се изкачи и на високопланинските поляни.
Срещи с мечка в населени места
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
През 2021 г. в Родопите бяха намерени три малки мечета Хуба, Вихър и Горан, сами и уплашени. Еколози ги изпращат в специализиран център, където прекарват близо година и отново ги връщат в дивата природа.
През юли 2023 г. във вила в село Костенец, Софийска област, беше намерено малко мече. Първоначално мечето е изнесено от жител във вилата, но по-късно влязло в друг двор, където му позволили да пие вода. Въпреки усилията на горските служители да върнат мечето обратно в гората, то продължава да се връща в селото. Затова е предадено на специализиран център.
От няколко години мечка, наречена Симона, обикаля района на село Могилица, Смолянско и навлиза в дворовете на местни жители. Затова през 2020 г. се издава разрешително за нейния отстрел. Макар мечката е застрашен вид, отстрелът е разрешен, само ако появата на мечката застрашава човека. Местните и еколози се активизират в опит да я хванат, за да я спасят. Фотокапан засича Симона, тя е упоена и спасена.
Опасни ли са мечките в Европа? Ето колко често се случват нападения
Още: 25 април: Направете това на празника утре, за да привлечете пари
Още: 25 април 2025: Какъв църковен празник е утре, какво трябва и не трябва да се прави
С какво се храни кафявата мечка?
Храната, която мечката консумира, се променя според сезона и географските условия. Мечките в Стара планина консумират основно храна с растителен произход.
В началото на пролетта мечката търси остатъци от жълъди, корени от тревни и луковични растения. Опитвайки се да намери безгръбначни животни и гризачи дори обръща камъни, сваля мъховата покривка от дърветата и изравя дупки и мравуняци.
С увеличаването на разнообразието от растителна храна през лятото, интересът й към месото намалява. Мечката предпочита дрян, малина, къпини, овощни дървета, а най-много обича ягоди. През късна есен мечката се готви за зимен сън и търси жълъди от бук и дъб, които са богати на калории.
Защо кафявата мечка е важна за екосистемата
През пролетта, когато храната все още е оскъдна, мечката се храни с мърша от умрели през зимата животни.Така тя помага за превенция и ограничаване на опасни болести. Мечката е способна да измине десетки километри на ден. Като се храни с диви плодове, тя допринася за разнасянето на семената им, а с това и за богатството и генетичното разнообразие на съответните растителни видове.
Мечката е застрашен вид
Кафявата мечка е включена в Червената книга като застрашен вид. Като върховен хищник в нашите гори, мечката практически няма естествени врагове. Основната причина за намаляване на популацията на мечката е свързана с човека. Мечките изчезват в резултат на човешка дейност: желание за трофей, страх при поява на мечка в нов район, грешка при организиран лов, отрови, примки и др.
Любопитни факти за мечката
- Малките мечета се раждат през януари по време на зимния сън на майка си и тежат 300-400 г. Благодарение на мазното мляко на майката, още през април успяват да увеличат теглото си около десет пъти, когато напускат бърлогата.
- Костни находки доказват, че мечката е била широко разпространена по нашите земи от хилядолетия. Римски надписи от 2-ри век от района на Монтана и Сталийска махала споменават за пренасяне на десетки мечки с кораби по Дунав за римските арени.
- Възрастните мечки не надвишават 150-250 кг. През 1939 г. е засечен рекорден екземпляр с тегло над 350 кг.
Източник: Оперативна програма "Околна среда"
