Сердика, Средец, Триадица… Всички сме чували тези стари имена на нашата столица.
Още: Знаете ли кой е "измислил" Дядо Коледа?
Още: 23 декември - какъв църковен празник е утре, традиции и обичаи
Знаете ли кое е най-старото име на София?
Сердонополис
Ето малко информация за другите стари имена на българската столица
Сердонополис
Първите жители на днешната територия на София са траките от племето серди. Основен притегателен център за заселването им в района е наличието на горещ минерален извор близо до Владайска река. Първите две селища, открити от археолози, са в днешния квартал Слатина. Предполага се, че са от около 5000 г.пр.н.е. Постепенно селищата се разширяват в посока към съвременния център. Свидетелство за това са многобройните останки от сгради близо до площад “Батенберг”.
Най-ранното запазено име на днешния град е Сердонополис, което е от гръцки произход, а на латински се изписва като Civitas Serdensium. Превежда се като “град на сердите”. Според римския историк Дион Касий сердите са обитавали района през I в.пр.н.е.
Постепенно местните серди са наричали града с имената Сардика, Сердика.
Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи
Още: Лекар: В коя седмица започва да се чува пулсът на бебето?
Улпия Сердика
В началото на I в. градът попада под римска власт. Заради стратегическото си местоположение Сердонполис бързо се развива. Разположен е на римския път Via Militaris, който и днес е много важен за връзките между Запада и Изтока. По време на управлението на Марк Улпий Траян градът процъфтява. През 106 г. Сердонополис получава автономно управление и градска уредба. В чест на императора градът се нарича Улпия Сердика и става популярен като “най-блестящия град на сердите”. Това име градът носи през цялата римска епоха.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Каква е разликата между пчелен прашец и прополис
Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация
Роденият в Ниш, император Константин Велики е бил много впечатлен от Сердика, където резидира през 316 г. и в който въздига синовете си Крисп и Константин Втори. Прочути са думите, които изрича император Константин: “Сердика, това е моят Рим!”
Триадица
През Средновековието градът се нарича Триадица. Това име е дадено от византийския император Юстиниан Велики. Думата Триадица е с ранновизантийски произход. Предполага се, че идва от гръцкото име “Агия Триада”, т.е. “Света Троица”. Името Триадица е българският вариант на византийското “Триадисса”, което най-напред се добавя като прилагателно след Сердика - Сердика Триадисса. Постепенно градът започва да се нарича само Триадица.
По това време в града се провежда църковен събор, на който се вземат важни решения за символите на християнската вяра и по-точно учението за Светата Троица.
Средец
За първи път градът влиза в състава на Първо българско царство през 809 г. по време на управлението на кан Крум. Окончателното присъединяване на Триадица към България става при сина на Крум - кан Омуртаг. По негово време се променя изцяло етническия състав на населението, както и името му. Градът започва да се нарича със славянското име Средец.
Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер
Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод
София
Градът се споменава с името София за първи път през 1376 г. в документ от Дубровник. Името постепенно измества старото Средец и окончателно се налага през XV в.
Днешното име на столицата е тясно свързано с една от най-впечатляващите църкви в града “Света София”.
Църквата е построена още през VI в. по времето на император Юстиниан върху основите на четири по-стари християнски храма от Сердонополис IV в.През XI - XIV в. църквата е митрополитска.
През XVI в. с османското нашествие, църквата е разрушена и превърната в джамия, а стенописите са унищожени. Според една от легендите през XVI в. под сградата е изгорен жив златарят Георги, защото отказва да се откаже от християнската си вяра. След земетресенията през 1818 и 1858 г. минарето и сградата са повредени. Според поверието при второто земетресение умират и двамата синове на ходжата. Мюсюлманите приемат това като лоша поличба и изоставят храма.
Дълго време сградата стояла изоставена, а след Освобождението се превръща в склад. В началото на XX в. на това място се правят археологически проучвания.
През 1927 г. започва първото съвременно възстановяване на църквата. Днешната църква е максимално близка до първоначалния вид.
