Мисълта да се отпуснете в приятна гореща вана вечер е била мотиватор на много хора по цял свят. Всъщност, релаксиращият ефект от къпането е доказан по време на експеримент преди много години - водата намалява стреса и умората. Но можеше ли ефектът да е още по-впечатляващ, ако ваните бяха достатъчно големи, за да изпънем краката си? Ето защо всички сме лишени от възможността да се отпуснем напълно във ваната.
1. Проследяване на произхода
Първите вани датират от древни времена: гражданите на Древен Рим са взели назаем този обичай за къпане от Гърция. Ваната във формата, която е по-позната за нас, се появява в средата на 18 век в Холандия и се разпространява активно след появата ѝ в Англия през 1828 година. Това корито се е правило предимно от чугун или порцеланов емайл - все скъпи материали, особено за онова време.
2. Безопасността на първо място
Макар че е малко вероятно да заспите и да се плъзнете под водата във вана, определено съществува опасност от припадък и удавяне. Когато се къпете, горещата вода се превръща в тежест за сърцето, което може да доведе до полуинфарктни състояния. В този случай е по-добре, че не можете да се потопите целите под вода.
3. Ефективно използване на пространството
Размерите на ваните варират в целия свят, но стандартните вани са с дължина 152 см, широчина 81 см и 46 см дълбочина. Това е достатъчно само за един средностатистически възрастен около 170см да седне изправен и да потопи краката си.
