Учените твърдят: хората са склонни да подозират, че околните извършват лоши постъпки умишлено, а добрите – не. Това се обяснява с особеностите на работата на главния мозък на човека, става ясно от статия, публикувана в сп. Scientific Reports.
На участници в експеримент били демонстрирани две фрази. В първата се казвало, че изпълнителният директор на някаква компания знаел, че определен план на действия ще навреди на околната среда, но така или иначе взел решение за неговото изпълнение за увеличаване на доходите на фирмата.
Във второто предложение думата "навреди" била заменена с думата "ще помогне". Доброволците трябвало да кажат дали директорът е вредил или помагал на природата осъзнато, или оказваният върху околната среда ефект наистина бил просто страничен, а истинската цел била изключително увеличаването на доходите на компанията.
82% процента от респондентите отговорили: независимо, че директорът твърдял обратното, той е навредил умишлено на природата, и само 23% от запитаните назовали съзнателни действията по подобряване на околната среда.
Авторите на изследването са на мнение, че такава склонност да се подозират околните в лоши намерения се дължи на работата на главния мозък.
Ако едно или друго действие предизвиква отрицателни емоции у човека, се активира амигдалата, отговорна за формирането на емоции. Това кара човека да произнася присъда за преднамерени действия, като се основава на чувства, а не на разумни доводи.
Положителното отношение към действията засягало работата на амигдалата в доста по-малка степен.
