Можем ли да си представим великденската трапеза без вкусни, сладки и уханни козунаци? Те се приготвят по различни рецепти, с различни ароматизиращи добавки и съставки – но, така или иначе, макар, погледнато в исторически аспект, да са се появили в България сравнително отскоро, вече са задължителен елемент от празника.
Още: Какъв църковен празник е на 23 януари - традиции и обичаи
Още: За какво се използва екстрактът от смокинови листа
Ала кога и как е възникнала тази традиция? Защо козунак се яде именно на Великден, а не на някой друг църковен празник?
Според разказаното в Новия завет, след възкресението Си Иисус Христос се явил пред апостолите, докато те били на трапезата. Но мястото Му по средата стояло незаето, а на масата лежал хляб, предназначен също за Него.
Така с времето възникнала традиция да се оставя хляб – на гръцки „артос“, в храма на Великден върху специално предназначена за това маса. Всеки ден през Страстната седмица този хляб присъства на църковните процесии около храма, а в събота се разчупва и раздава на хората.
Още: Какво крие вашата четка за коса: Невидимата заплаха, за която трихолозите предупреждават
Още: Защо се смята, че чесновата вода помага за силен имунитет
Великден 2023 - Какво казват звездите за финансите ви
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 7 неща от хладилника, които трябва да изхвърлите още сега
Още: Как завесите ви да изглеждат като нови – лесни стъпки за перфектен резултат
Понеже според християнската традиция семейството представлява малка църква, с времето се формирал обичай всяко едно семейство, съответно, да си приготвя свой хляб, който да символизира артоса. Така се появил козунакът. Той е символ на хляба, който ние сме приготвили за възкръсналия Иисус Христос.
Първото споменаване на артоса датира от ХІІ-ти век. Но козунакът се появява през ХVІІ-ти век във Франция, а постепенно оттам се разпространява и в останалите европейски страни. Така, например, италианците приготвят сладкия хляб „панетоне“, в Русия обредният хляб на Великден се нарича „кулич“, в Полша - „бабки“, в Белорусия и Украйна - „паска“.
Има различни хипотези кога се е появил козунакът в България. Едната твърди, че е пренесен от Румъния в края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век, другата измества събитието малко по-късно – в периода между 1915 и 1920 г. В началото той бил чисто „градски“ деликатесен хляб, а преди това традиционно за Великден замесвали хляб, наричан „колак“, „кравай“, „пармак“.
Още: Надхитрите сезонните болести с тези основни продукти – имате ги у дома
Още: Думите са енергия: Никога не говорете лошо за себе си, дори на шега. Умът ни не прави разлика
Католически Великден 2023: Дата, История и Традиции
Доколкото самите хипотези признават сравнително неотдавнашната му поява в България, надали съществува строго църковно правило кога точно да се замеси козунакът. Прието е това да става на Велики четвъртък заедно с боядисването на яйцата, но също може и в събота. В Гърция пък козунакът се прави в петък.
Богатата символика, с която е наситено присъствието на козунака на нашата трапеза, достатъчно ясно сочи, че това не е просто сладък деликатес от тесто – а ритуален, обреден хляб, който се замесва най-вече с чисти и ведри помисли, светло настроение и голямо желание.
Тестото се омесва приблизително 12 часа преди печенето, като в този интервал от време стои на топло и удвоява обема си. Във всичките рецепти за козунак задължителните съставки са брашно, яйца и мая, а допълнителното му овкусяване е според предпочитанията на домакинята; обикновено се добавят нарязана лимонова кора и ванилия за аромат, а за вкус - бадеми и стафиди.
