Изглежда, че всички искаме да бъдем щастливи и обичани. Защо тогава понякога оставаме във връзки, които носят само страдание? Психотерапевтът Викран Сентис, който работи с двойки повече от 30 години, е установил шест основни причини да не искате да промените нещо в личния си живот, когато това е абсолютно необходимо.
Още: Знаете ли какъв е нормалният пулс по време на сън?
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
Навик
Промяната винаги е стресираща. Страхуваме се от неизвестното, затова често се обричаме на заточение във вече познатия ад. Да, неприятно и безсмислено, но поне всичко е ясно и предвидимо. Условен пример: представете си, че имате стар, скърцащ стол, на който не е особено приятно да се седи. И не можете да го поправите - само да купите нов, който да го замени. Но вие толкова сте свикнали да се люлеете на този стол вечер, че дори не обмисляте варианта да се разделите с него.
Още: 4 навика, които ще развалят отношенията ви с колегите
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
Още: Знаете ли кой е "измислил" Дядо Коледа?
Ето как свикваме с отношенията, в които се злоупотребява. Всяко взаимодействие с партньора ви носи разочарование, но предвидимостта на действията му се превръща в източник на илюзорен комфорт и надделява над всички негативи.
Силна зависимост
Още: 23 декември - какъв църковен празник е утре, традиции и обичаи
Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи
Емоционалната зависимост от партньора и неговото присъствие може да бъде толкова силна, колкото пристрастяването към алкохол или сладкото. И всичко това, защото когато сме влюбени, се произвеждат ендорфини - хормоните на щастието. С течение на времето организмът свиква с тях и постоянно се нуждае от презареждане.
И така, оказва се, че в случай на раздяла се губи почти основният източник на добро настроение. В резултат на това организмът замира, а с него и ние самите. Мозъкът, разбира се, не иска всичко това, затова ни казва да оставим всичко така, както е.
Още: Лекар: В коя седмица започва да се чува пулсът на бебето?
Още: Каква е разликата между пчелен прашец и прополис
Още: 5 растения, които съсипват любовния ви живот, без дори да забележите
Взаимно страдание
След проявата на агресия насилниците често идват при жертвата на колене с извинения. Те молят другата половина за прошка, засипват я с подаръци и, разбира се, обещават да се променят към по-добро. А какво се случва в такъв случай? Жертвата започва да съжалява човека, който я е обидил
Но тук е важно да се разбере, че покаянието и обещанията са само думи. Истинската промяна изисква упорита работа върху себе си и лична отговорност. Ако насилникът наистина е искал да ви зарадва и да ви защити, той отдавна щеше да се промени. Определено не си струва да се дава втори шанс на такива хора.
Вяра в най-доброто
Мнозина вярват във вълшебната, несравнима сила на любовта, която уж е способна да промени човека, дори най-егоистичния, жесток и озлобен към света. Практиката обаче показва, че колкото и силни да са чувствата на един човек, те не могат да променят поведението на друг. Вярата на жертвата в светлото бъдеще на връзката може временно да промени поведението на партньора, но щом той почувства, че тя няма да се отдалечи никъде от него, старите „навици“ вероятно ще се върнат.
Още: Учени с невероятно откритие за връзката между хората и кучетата
Ниска самооценка
Хората с ниска самооценка са склонни да вярват, че заслужават да бъдат третирани зле, дори от най-близкия си човек, който изглежда ги обича и цени. Когато партньорът проявява агресия, жертвата си мисли: „Е, аз сам съм си виновен“. Тя свиква с постоянните подигравки и обиди и ги приема за даденост. За разлика от любовта, грижата, подкрепата и други явления, характерни за хармоничните и здрави любовни съюзи.
С течение на времето ситуацията само се влошава и става все по-трудно да се излезе от токсичната връзка.
Жертва на обстоятелствата
В повечето случаи насилниците не израстват сами, за да бъдат такива. Зад тяхното недоверие към света и гняв към всички и всичко, като правило, стоят психологически травми от детството и болезнен опит от взаимодействието с родители, други роднини, учители и връстници.
Представете си, че човек е отгледан от пияни баща и майка, които постоянно се карат, бият и заключват беззащитното си дете в стаята. Детето ще порасне, но представата му за това как да изгражда взаимоотношения с хората ще си остане същата. А другата половина отново и отново ще прощава на агресора и ще си затваря очите за неговите изстъпления, защото той, горкият, е преживял такива ужасни неща.
