Защо в народните приказки лисицата е кума, на чия сватба е кумувала? Вълкът какъв и се пада, щом и той е кум? И откъде изобщо идва това във фолклора-кум и кума? Какво казва лисицата?
Ясно е, че лисицата е архетип, присъства в митологията на почти всички народи, които познават това животно. Свещено животно е, но когато става дума за по-земни неща, лисицата е известна с набезите си на стопанските дворове, при това ловко и потайно. Ето как и в народните разкази лисицата обикновено е хитро, лукаво животно. Но нейното лукавство е практично. Тя е хитра на открито, но в домашни условия обикновено по-хитър от нея е котаракът. Ето как европейската традиция много отдавна прави връзка между лисицата и котарака. Вижте линията Лафонтен-Братя Грим-Карло Колоди в „Пинокио".
Друг съперник по хитрост на лисицата е враната или гарванът. Но сега няма да говорим за котараци и гарвани. Ясно е едно. На изток и на запад лисицата е умно, мъдро животно, лукаво и потайно. Има обаче една особеност. Думата лисица в славянските езици е в женски род. Тя идва от старогръцки и коренът и същият като на вълк. В германските езици думата е с индоирански корен и е производна на пук, тоест козина, и е в мъжки род. Ето как на запад лисицата обикновено е господин лисица, когато придобива човешки качества, а при нас е жена. Руснаците първи и дават такъв нюанс, кръщават я Лиса Патрикеевна, на литовския княз Патрикей XV век, който минавал за голям хитрец. Оттам лисиците носят неговото презиме. Руснаците са отговорни за това, първи да я нарекат кума. Кума идва от латинското commatrem- кръстница.
Днес кумата е преди всичко свидетел на бракосъчетание, факт. Пропускаме обаче ролята и да кръщава. А и двете функции са, защото е мъдра, умна, може да даде добри съвети. Оттам идва кумата. А и за благозвучие-Кума Лиса. На руски ударението е различно. Влиянието на братушките е доста силно върху българските автори след Освобождението, затова и трансформирания фолклор възприема руското кума за лисицата. Заслугата е основно на Елин Пелин, който много е обичал такива римувани игри с думи. Самият му псевдоним е такова словосъчетание. А после и Ран Босилек дава своя принос.
В Русия обаче вълкът не е кум. У нас също. Той е бил еквивалент на дявола. Най-често е куц, крив, обикновено водач на глутница, лидер. И в никакъв случай не глупав. Но лисицата, като герой трикстер, тоест хитрец, заблудител, има нужда от жертва. И вълкът се превръща автоматично в жертва, което не е характерно за традиционния фолклор. Това е типична литературна преработка. Така Вълчо става Кумчо. На всичкото отгоре и умалено-Кумчо, което го превръща в пародиен персонаж. Той не е истинският кум, тоест кръстник, а кумчо. Нещо не му достига да бъде такъв.
Другият традиционен хитрец в приказките е заекът-Заю Баю, Бай заек. Бай е уважителна форма- умен и мъдър, батко. Уви, детските приказки са развалили това амплоа и днес зайче- байче е някаква лигава римичка, а заекът се е превърнал в беззащитен глупчо. Ежко Бежко по същия начин- типично римуване, защото ежът не е животно, което би избягало, то е боец, ежи се, костелив орех е дори за хитрата лисица и силния вълк. Но защото Ежко се римува с Бежко, та така.
Да обобщим. Не е толкова по сватбена линия, колкото по линия на кръстницата, затова лисицата е кума. Кумството и идва от Русия, преди Освобождението. Лисиците в българския фолклор не са били куми, още по-малко пък вълците-кумове, или кумчовци.
Що се отнася до въпроса- какво казва лисицата, ако питате сериозно, тя има характерен лай, като всички представители на семейството на вълците. Ако не питате сериозно- норвежките лисици, както знаем, казват: Япапапапу, а българските лисици казват: „Харесала съм си едни обувчици в мола, дали някога ще ги имам".
Автор: Драгомир Симеонов, dariknews.bg
