Защо една майка вече не обича детето си?

Може ли една майка да не обича детето си?

Още: Знаете ли кой е "измислил" Дядо Коледа?

Още: 23 декември - какъв църковен празник е утре, традиции и обичаи

Любовта на майката идва с дете. Изглежда, просто не може да е другояче. И така, детето не е митично същество, което може само да бъде ценено и обичано. Заедно с него в живота на жената идват драматични промени, за които едва ли е възможно да се подготви на 100%. И в даден момент се оказва, че не може да обича детето си.

Защо една майка вече не обича детето си?

Повечето жени изпитват странно чувство и не искат да го признаят, дори пред себе си. Неприязънта към детето се приравнява с дефект у жената. Дали обаче винаги е под формата на омраза?

Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи

Още: Лекар: В коя седмица започва да се чува пулсът на бебето?

Любовта на майката към детето невинаги е бърз и лесен процес

Първо, ни помага естествен фактор – окситоцин. Липсата му може да повлияе и в отношението към детето. Ние обаче не живеем на нивото на инстинктите, така че често любовта трябва да узрее.

Не обичам детето си - Защо една майка вече не обича детето си?

Всяка майката трябва да обича детето си. Това е истина, създадена както е връзката на слънце със земята, сушата с брега, живота със смъртта. Това е неизменен житейски закон за това как тече реката. Потокът на майчината любов. Река от светлина и топлина, най-нежната, най-лечебната, покриваща всичко, защитаваща, вдъхновяваща.

Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер

Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод

Когато се роди детето в началото майката не го приема като свое или поне ако е първородната й рожба. В началото само в главата, жената усеща, че детето е нейното бебе, а не с тялото – хормонално, както става на по-късен етап.

Контактът с него, безсънните нощи, усещането, че тя е единствената му закрилница и връзката, която се гради помежду им час след час, ден, след ден, това прави любовта на майката неразривна, истинска, чиста, безкрайна към нейното отроче.

С други думи, любовта към детето е това, което наричаме любов. Тя се усеща благодарение на инстинктите – хормонален коктейл, пуснат от бременността – в раждането, от раждането – в кърменето и докосването на бебето. И благодарение на социалното знание – че това е моето дете, няма как да не го обичам.

Съществува още един трети вид любов. Този третият вид любов е тази връзка, която се ражда у човек, когато ние се запознаем, защото той е разпознат от нас, познат е и във връзка с това, което преживяваме заедно, от опита на взаимоотношенията, които имаме, той все още практически няма, от какво да се роди. Но това е любовта...

Любовта, която изпитваме към душата на друг човек, към живота с друг човек, към Бог в него, към любовта в него. От родство и знание, от опит и съвместно живеене, от отдаване и дарове, от рани и помирение. Все още нямаме такъв опит с новородено бебе.

Ражда се спретнато, състои се от лъчи на моменти, пламва постепенно. Тук бебето лежи, а вие гледате линиите на лицето му, как лицето му потрепва насън и нещо вътре реагира, научава, пуска корени в него. Тук то се усмихна със своя, специална, за разлика от никой друг на света, в комбинация от едновременни емоции и усмивка. И отначало замръзваш от възхищение и изненада – разпознавайки, за да обикнеш по-късно тази усмивка, която говори точно за този човек.

Тук то не е спало от няколко часа и плаче неистово в резултат от неразбираема за вас болка, а вие го люлеете в ръцете си, опитайте се сами да сте спокойни, за да му предадете това спокойствие.

Опитвате различни неща, за да помогнете, изтощени сте от умора и искате да спите. Това са моментите на саможертви, които за вас започват да се редят ден след ден, докато сте жива за да давате цялата си любов!

Малко хора си признават, дори пред себе си, че любовта - наводнена, завладяваща, дълбока и равномерна към детето няма. Жените, които не усещат подобни чувства, след цезарово сечение, се изчерпват само от инстинктивния фактор.

Окситоциновите вълни създават преживявания в тялото и душата, чиято сила не може да се сравни с нищо друго в живота, защото това е върхът на любовта, многократно по-голям от които и да е други чувства. Тези усещания ни помагат да направи невъзможното на моменти, осигуряват сигурност и гаранция, че майката ще се грижи за детето си, няма да го напусне, както е измислила природата. Това е мощна сила. Но изобщо не решаваща.

Тази сила помага, когато детето се формира, когато преживява преживяното и има своето разпознаване.

Когато я няма тази сила, съществува социалната нагласа - аз съм майка, това е моето дете, трябва да се грижа за него. Чрез опита на грижата в нас се ражда и любовта. Изпитваме привързаност към тези, в които инвестираме много, на които жертваме себе си и своите интереси.

Най-важната и най-дълбока любов не е инстинктивна и не социална, а тази, която се ражда от сърцето, посинено от моментите на съприкосновение между душите, което произтича от факта, че вие ​​сте майка на точно този човек. От момента, в който той влезе в живота ви. И не може да бъде иначе.

И тук – любовта не трябва да се бърза, да се мери и претегля!

Оценете кълновете, приравнявайки го със стогодишно дърво. За всичко си има време. Тук основното е, че всеки има огромен, мощен поток, река от светлина и любов. Той е нито повече, нито по-малко. Всичко останало е процес на достигане на съвършенство!